Бухал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
бухал
Eagle.owl.arp.750pix.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Strigiformes Совоподобни
семейство: Strigidae Совови
род: Bubo Бухали
вид: B. bubo Бухал
Научно наименование
Уикивидове Bubo bubo
Linnaeus, 1758
Разпространение
Bubu bubo dis.png
бухал в Общомедия

Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на тялото достига до около 67 cm, а тази на крилете – до 1,4 – 2 метра. Теглото им е около 3 кг.

Разпространение и популации[редактиране | редактиране на кода]

Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи, скалисти терени.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни животни – плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък. В по-голямата част от ареала си, бухалът се храни основно с бозайници (60 – 65 %) и птици (30 – 35 %)[1][2][3][4][5][6][7] С храненето си, бухалът отдавна е доказал, че е една полезна птица от гледна точка на стопанските интереси на човека.[8]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 1987. Бухал. – Защита на природата, 12: 19.
  2. Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. – Екология, 21: 47 – 56.
  3. Боев, З. 1993. Видов състав и метрична характеристика на птиците – жертви на бухала (Bubo bubo /L., 1758/) (Aves, Stigidae). – Historia naturalis bulgarica, 4: 47 – 56.
  4. Simeonov, S., B. Milchev, Z. Boev. 1998. Study of the Eagle Owl (Bubo bubo (L.)) (Aves: Strigiformes) in the Strandzha mountain (Southeast Bulgaria). II. Food spectrum and trophic specialization. – Acta zoologica bulgarica, 50 (2/3): 87 – 100.
  5. Митев, И., Боев, З. 2006. Хранителен спектър на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves – Strigiformes) в две холоценски находища от Североизточна България. – Historia naturalis bulgarica, 17: 153 – 165.
  6. Христов, Й., З. Боев, А. Ковачев, Ив. Митев 2007. Бухал Bubo bubo (Eurasian) Eagle Owl. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 324 – 325.
  7. Боев, З., Христов, Й., Домусчиев, Д. 2011. Бухал Bubo bubo (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 190.
  8. Боев, З. 1991. За ползата и „вредата“ от бухала. – Лов и риболов, 9: 12 – 13.