Таралежи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Таралеж.

Таралежи
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Таралежови (Erinaceidae)
подсемейство:Бодливи таралежи (Erinaceinae)
род:Таралежи (Erinaceus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Таралежи в Общомедия
[ редактиране ]

Таралежите (Erinaceus) са род дребни бозайници от семейство Таралежови (Erinaceidae).

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Таралежите са средни по размер бозайници. Дължината на тялото е 20 – 25 cm, а на опашката – 5 cm. Характерно за тях е наличието на покривка от бодли, видоизменени и удебелени косми, по гръбната и страничната част на тялото. Цветът на таралежите може да бъде различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите, но може да бъде и черна или светла, до белезникаво-сивкава. Коремната част при различните видове е кафеникава, сива или черна, с или без различно по форма и размери бяло петно на гърдите.[1]

Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в една равнина. Таралежите имат по три пръста на крайниците си и дълги извити нокти.[1] Тялото на таралежа, живеещ в България, е късо. Има удължена муцуна. Изпъкнали уши и къси крака. Има кафеникава козина с характерно бяло петно на гърдите. Горната, по-голяма част на тялото му е покрита с игли.

Когато се чувстват заплашени, се свиват на топка и използват бодлите си за защита. Те разкървавяват устата и носа на неприятелите си.

Могат да плуват, да се катерят и да бягат.[източник? (Поискан преди 46 дни)]

От ранна есен започват да се приготвят за зимен сън. Заспиват през октомври-ноември като се скриват под земята в изоставени дупки.

Събуждат се през март-април. Често умират в съня си.[източник? (Поискан преди 46 дни)]

Когато не спят зимен сън се събуждат надвечер и тръгват на лов. Хранят се главно с безгръбначни животни, но също и с жаби, малки гризачи и птици, яйцата им, а също така и със змии, чиято отрова не им действа. Приемат и растителната храна – плодове, жълъди и др.

През пролетта, за кратко време, могат да се видят по 2 таралежа, тогава е любовният им период.

Могат да родят годишно до 2 поколения. Бременността им е 5 – 7 седмици, след което раждат от 1 до 8 голи, розови таралежчета, тежащи по 10 грама. На 20-ия ден те проглеждат и започват да им растат бодли, а на 40-ия ден вече са напълно независими. Достигат полова зрялост на 12 месеца.[източник? (Поискан преди 46 дни)]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Таралежите се срещат в умерените и субтропични области на Евразия и Северна Африка, представени са в Нова Зеландия. В Европа се срещат два вида - западноевропейски таралеж (Erinaceus europaeus) и източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor). Границата между ареалите им преминава от северния бряг на Адриатическо море през Централна Европа до Полша и Северозападна Русия. В България се среща само белогръдият таралеж.[1]

Живеят в гори, селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Нощни животни. Ако се почувстват застрашени, се свиват на кълбо, като по този начин се защитават от потенциални врагове чрез своите бодли. Могат да плуват, да се катерят по стени и да бягат (развиват скорост до 2 м/с). За жилище може да им послужи някоя изоставена дупка, но също така си строят сами квартира, която покриват с шума. Обикновено дупката, която си изравят, се намира на 20 см в земята.

Често заспиват зимен сън. Хранят се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Таралежите са и растителноядни — ядат още плодове, жълъди и др. Естествени врагове на таралежите са лисицата, язовецът и бухалът.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бременността трае 31-39 дни. Обикновено отглеждат едно поколение годишно, но понякога и две. От едно поколение излизат 4-5 малки. Те са слепи и ярко розови. Тежат 20 g. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им. Малките излизат от гнездото или дупката, когато станат на 3-4 седмици. На 5-6 седмици те стават напълно независими от своите родители. Достигат полова зрялост на 9 месеца. Половината таралежи умират преди да навършат една година. Започват да се размножават едва след като изкарат първата си зима. Живеят 3-4 години, но понякога възрастта им достига 6-8 години.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Таралежите, които се срещат на територията на България са вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие.
  • Една от лошите страни на таралежа е, че е преносител на заразни болести.
  • В тишината звукът от неговото ходене много наподобява на човешки стъпки.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 90 – 92.