Диня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода растения вижте Диня (род). За селото в България вижте Диня (село).

Citrullus lanatus
Citrullus lanatus5SHSU.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Cucurbitales
семейство: Cucurbitaceae Тиквови
род: Citrullus Диня
вид: C. lanatus Диня
Научно наименование
Уикивидове Citrullus lanatus
Matsum., 1916
Citrullus lanatus в Общомедия

Динята (в зависимост от района в България наричана още карпуз, лубеница, любеница[1]) (Citrullus lanatus[2]) е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата класификация на земеделските култури е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата система достига до 2 m дълбочина и 3 m диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3 – 4 скелетни разклонения, които са овласени.

Използване за храна[редактиране | редактиране на кода]

Диня
Watermelon, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 127 kJ (30 kcal)
Въглехидрати 7.55 g
      Нишесте 0 g
      Захари 6.2 g
      Сукроза 1.21 g
      Глюкоза 1.58 g
      Фруктоза 3.36 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0.06 g
      Галактоза 0 g
   Влакна 0.4 g
Мазнини 0.15 g
   Наситени 0.016 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.037 g
   Полиненаситени 0.05 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 0.61 g
Вода 91.45 g
Пепел 0.25 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 303 μg (34%)
Тиамин (B1) 0.033 mg (3%)
Рибофлавин (B2) 0.021 mg (2%)
Ниацин (B3) 0.178 mg (1%)
Пантотенова к-на (B5) 0.221 mg (4%)
Пиридоксин (B6) 0.045 mg (3%)
Фолиева к-на (B9) 3 μg (1%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 8.1 mg (9%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.05 mg (0%)
Витамин K 0.1 μg (0%)
Ликопен 4532 μg
Калций, Ca 7 mg (1%)
Желязо, Fe 0.24 mg (3%)
Магнезий, Mg 10 mg (3%)
Фосфор, P 11 mg (2%)
Калий, K 112 mg (2%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 0.1 mg (1%)
Мед, Cu 0.042 mg (5%)
Манган, Mn 0.038 mg (2%)
Селен, Se 0.4 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[3]

Прясната диня може да бъде консумирана по различни начининеясно? ], а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.

Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.

Нарязана диня

Водата съставлява около 92% от масата на динята, най-високият процент сред плодовете. На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Поради високото съдържание на вода (около 95 %) тя има и силно прочистващо действие за организма, спомага за по-добър метаболизъм, а също се използва и като диуретик. При бъбречно болни хора се препоръчва обилното ядене на диня, за да се прочистят бъбреците от натрупаните песъчинки и камъни. Спомага за изчистване на уреята и пикочната киселина. Динята е богата и на витамин С и В. Тя съдържа и ликопен, който макар и в малки количества допринася за предпазването от инфаркт.
Производство на диня в света
Страна производство в тонове
1. Китай 62 256 973
2. Турция 3 796 680
3. Иран 3 300 000
4. Бразилия 2 092 630
5. САЩ 1 944 490
6. Египет 1 912 991
7. Русия 1 060 000
8. Мексико 1 058 848
9. Узбекистан 840 000

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Диня в различните български говори
  2. Използват се и синонимите Citrullus vulgaris, Cucumis citrullus, Cucumis citrullus vulgaris
  3. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Watermelon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.