Глицин

Глицин
Обща информация
Наименование по IUPAC Глицин
Други имена Аминоетанова киселина Аминооцетна киселина
Молекулна формула	C2H5NO2
Моларна маса	75,07 g/mol
Външен вид	Бели кристали
CAS номер	[56-40-6]
Jmol-3D	[1]
Свойства
Плътност и фаза	1.1607 g/cm³,
Разтворимост във вода	24.99 g/100 ml
Точка на топене	233 °C разпада се
Точка на кипене	-°C
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки

Глицинът е една от двадесетте канонични аминокиселини. Той е най-простата аминокиселина, като страничното му разклонение е един водороден атом. Кодиращите го кодони са GGU, GGC, GGA, GGG.

Биосинтеза

Глицинът не е назаменима аминокиселина за човека и може да бъде синтезиран от аминокиселината серин, която на свой ред се синтезира от 3-фосфоглицерат – метаболит на гликолизата. В повечето организми тази трансаминазна реакция се катализира от ензима серин хидроксиметилтрансфераза, опериращ с кофактора пиродоксал фосфат:

Серин		FH4	серин хидроксиметилтрансфераза		Глицин		N5,N10-метилен тетрахидрофолат
	+					+
				H2O
			H2O
			серин хидроксиметилтрансфераза

В черния дроб на гръбначните глициновата синтеза се катализира от ензима глицин синтаза (известен и като глицин-разделящ ензим). Реакцията е обратима и равновесна.:

N5,N10-метилен тетрахидрофолат	глицин синтаза		Глицин
	CO2 NH+ 4 НАДН2	FH4 НАД+
	CO2 NH+ 4 НАДН2	FH4 НАД+

Глициновите аминотрансферази могат да катализират синтеза на глицин от глиоксилат и глутамат или аланин. За разлика от останалите аминотрансферазни реакции, глициновите аминотрансферази силно облагоприятстват глициновия синтез. Важни пътища за образуване на глицин при бозайници са от холин и серин.

Комплексът, свързан с разграждането на глицин в чернодробните митохондрии, разгражда глицина до CO₂ и NH+
4 и образува N⁵, N1⁰-метилен тетрахидрофолат. Системата за разграждане на глицин се състои от три ензима и Н-протеин, който има ковалентно прикрепен дихидролипоилен остатък. При некетотична хиперглицинемия (рядко вроден недостатък в глициновото разграждане), глицинът се акумулира във всички тъкани на тялото, включително в централната нервна система. Дефектът в първичната хипероксалурия е неспособността да се катаболизира глиоксилатът, образуван при дезаминирането на глицин. Последващото окисление на глиоксилата до оксалат води до уролитиаза, нефрокалциноза, хипертония или смърт, вследствие на бъбречна недостатъчност. Дефект в бъбречната тубуларна реабсорбция причинява глицинурия.

В повечето белтъци глицинът е слабо застъпен, като забележително изключение прави колагена, който е изграден от над 35% глицин. Притежава най-късата странична верига (със само един водороден атом), което определя позицията и в молекулата на колагена – на местата на усукване на трите вериги, аминокиселинните радикали си пречат пространствено.

Глицинът участва в биосинтеза на хем, пурини, креатин и сакрозин.