Глицин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Глицин[1]
Глицин
Обща информация
Наименование по IUPAC
Глицин
Други имена
Аминоетанова киселина
Аминооцетна киселина
Молекулна формула C2H5NO2
Моларна маса 75,07 g/mol
Външен вид Бели кристали
CAS номер [56-40-6]
Jmol-3D [1]
Свойства
Плътност и фаза 1.1607 g/cm³,
Разтворимост във вода 24.99 g/100 ml
Точка на топене 233°C разпада се
Точка на кипене -°C
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Глицинът е една от двадесетте канонични аминокиселини. Той е най-простата аминокиселина като страничното му разклонение е един водород. Кодиращите го кодони са GGU, GGC, GGA, GGG.

Биосинтеза[редактиране | edit source]

Глицинът не е назаменима аминокиселина за човека и може да бъде синтезиран от аминокиселината серин, който на свой ред се синтезира от 3-фосфоглицерат. В повечето организми тази трансаминазна реакция се катализира от ензима серин хидроксиметилтрансфераза опериращ с кофактора пиродоксал фосфат:[2]

Серин FH4 серин хидроксиметилтрансфераза Глицин N5,N10-метилен тетрахидрофолат
Serin - Serine.svg + Folicacid2.png Glycin - Glycine.svg + 5,10-methylenetetrahydrofolic acid.svg
H2O
Biochem reaction arrow reversible NYNY horiz med.png
H2O
серин хидроксиметилтрансфераза

В черния дроб на гръбначните глициновата синтеза се катализира от ензима глицин синтаза (известен и като глицин разделящ ензим). Реакцията е обратима и равновесна.:[2]

N5,N10-метилен тетрахидрофолат глицин синтаза Глицин
5,10-methylenetetrahydrofolic acid.svg   Glycin - Glycine.svg
CO2
NH+
4

НАДН2
FH4
НАД+
Biochem reaction arrow reversible YYYY horiz med.png
CO2
NH+
4

НАДН2
FH4
НАД+
 
 


В повечето белтъци глицинът е слабо застъпен, като забележително изключение прави колагена, който е изграден от над 35% глицин.[2][3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Merck Index“ (11th ed.), Merck, 1989, ISBN 091191028X , 4386.
  2. а б в Nelson, David L.; Cox, Michael M. (2005), Principles of Biochemistry (4th ed.), New York: W. H. Freeman, pp. 127, 675–77, 844, 854, ISBN 0-7167-4339-6
  3. Szpak, Paul. Fish bone chemistry and ultrastructure: implications for taphonomy and stable isotope analysis. // Journal of Archaeological Science 38 (12). 2011. DOI:10.1016/j.jas.2011.07.022. с. 3358–3372.