Глутамин
Глутамин | |
---|---|
Обща информация | |
Наименование по IUPAC Глутамин | |
Други имена 2-Амино-4-карбамоилбутанова киселина | |
Молекулна формула | C5H10N2O3 |
Моларна маса | 146,14 g/mol |
Външен вид | – |
CAS номер | [56-85-9] |
Jmol-3D | [1] |
Свойства | |
Плътност и фаза | – g/cm³, |
Разтворимост във вода | Разтворим g/100 ml |
Точка на топене | 185 – 186 °C разпада се |
Точка на кипене | -°C |
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
Глутаминът (съкратено Gln или Q) е една от двадесетте канонични аминокиселини. Не е незаменима, но може да бъде условно незаменима в някои случаи, като усилено физическо натоварване или стомашно-чревни проблеми. Страничното ѝ разклонение е амидна група, получена от замяната на хидроксилната функционална група при глутамата с аминогрупа. Затова може да се разглежда като амид на глутаминовата киселина. Нейните кодони са CAA и CAG. Глутаминът е най-често срещаната аминокиселина в човешката кръв с концентрация около 500 – 900 µmol/l.[1]
Приемът варира от 0.2-0.4 гр. на телесно тегло. Участва в синтеза на протеини и липиди; регулира нивото на киселинност в бъбреците; източник на енергия е за клетките; безопасно транспортира амоняка; предпазва чревната лигавица. Източници: зелени листни зеленчуци, зеле, суров спанак, брюкселско зеле, прясно цвекло, соя, грах, леща, пшеница, жито, киноа, кафяв ориз, просо, черупчести ядки, бадеми, шамфъстък, орехи, тиквени семки, слънчоглед, фъстък, домат.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brosnan, John T. Interorgan amino acid transport and its regulation. J. Nutr. Т. 133. 2003. с. 2068S–72S..
|
|