Аспарагинова киселина
| Аспарагинова киселина | |
|---|---|
 | |
| Обща информация | |
| Наименование по IUPAC | 2-Аминобутандионова киселина |
| Други имена | Аминосукцинова киселина, аспарагова киселина[1] |
| Молекулна формула | C4H7NO4 |
| Моларна маса | 133.1 g/mol |
| Външен вид | – |
| CAS номер | [617-45-8] 56-84-8 (L-изомер) 1783-96-6 (D-изомер) |
| Jmol-3D | , |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | – g/cm³, ? |
| Разтворимост във вода | Добре разворима |
| Киселинност (pKa) | |
| Основност (pKb) | NH2 = 9,90[2] |
| Точка на топене | -°C (? K) |
| Точка на кипене | -°C (? K) |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки | |
Аспарагиновата киселина (съкратено Asp или D[3]) е α-аминокиселина с химична формула HOOCCH(NH2)CH2COOH. Карбоксилният анион на дисоциираната киселина е известен като аспартат. L-изомерът на аспарагиновата киселина е една от двадесетте наконични аминокиселини, изграждащи белтъците. Нейните кодони са GAU и GAC.
Аспарагиновата киселина и глутаминовата киселина се определят като киселинни аминокиселини с pKa (константа на киселинна дисоциация) ≈ 4. При физиологично pH са заредени отрицателно и могат да взаимодействат с положителните заряди на аминокиселинните радикали на базичните аминокиселини.
Роля в биосинтезата на аминокиселини
[редактиране | редактиране на кода]Аспарагиновата киселина е неесенциална за бозайниците, като се получава от оксалацетат (метаболит от Цикъла на Кребс) чрез трансаминиране. Получава се също и при орнитиновия цикъл от орнитин и цитрулин.
При растенията и микроорганизмите, аспартатът е прекурсор на няколко аминокиселини, в това число и четири незаменими за хората: метионин, треонин, изолевцин и лизин. Началния етап от трансформирането на аспартата до тези аминокиселини е редукцията му до неговата „семиалдехидна“, форма. Аспаргинът се получава от аспартат чрез трансаминиране.
И обратно – аспаргинът и аспартатът образуват оксалоацетат чрез реакции, катализирани от аспаргиназа (ЕС 3.5.1.1) и трансаминаза. Оксалоацетатът впоследствие се метаболизира от Цикъла на Кребс. Образува се β-аланин в резултат на декарбксилирането на аспартата, който участва в състава на КоА и фосфопантетеин.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 862. Aspartic acid // The Merck Index. 11th. 1989. ISBN 091191028X. с. 132.
- 1 2 3 Hans-Achim Wagenknecht, Holger Knapp, in: Roempp Online – Version 3.5, 2009, Georg Thieme Verlag, Stuttgart.
- ↑ Nomenclature and symbolism for amino acids and peptides (IUPAC-IUB Recommendations 1983). – Pure Appl. Chem., 56(5), 595–624, 1984, doi:10.1351/pac198456050595
| |||||
