Константа на киселинна дисоциация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константата на киселинна дисоциация (изписва се Ка) е количествена мярка за силата на йонизиращите химични съединения в разтвор. Това е константата на химично равновесие при електролитна дисоциация, в контекста на химичните реакции между киселина и основа.

За една киселина HA, която дисоциира до протон H+ и анион A- по уравнението[1]

константата на киселинна дисоциация Ka е дефинирана по следния начин:

където с квадратни скоби се означава моларната концентрация на съответния компонент/йон. Колкото по-голяма е стойността на Ka, толкова по-силна е киселината и толкова по-голяма е степента на дисоциация α. Стойностите на Ka са обикновено много малки, и освен това се различават за различните киселини често с няколко порядъка. Затова, по аналогия с водородния показател pH, се дефинира pKa като отрицателен десетичен логаритъм от стойността на Ka

По-ниските стойности на pKa показват по-силна киселина. По подобен начин за основи може да се дефинира константата KbpKb), която обаче се използва рядко, защото стойността ѝ може да се изчисли, ако се познава Ka (pKa). Във водни разтвори двете константи са свързани чрез йонното произведение на водата Kw (pKw)

Познаването на pKa е важно при разглеждането на равновесия, включващи киселини и основи. Пример: Константата на киселинна дисоциация има значение при определянето на pH на разтвори на слаби киселини, соли на слаби киселини със силни основи, буферни разтвори и др.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Whitten, Kenneth W., Gailey, Kenneth D., Davis, Raymond E. General Chemistry. 4th. Saunders College Publishing, 1992. ISBN 0-03-072373-6. с. 660.