Химично съединение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Химично съединение е съединение на атомите на два и повече химични елемента, при което се получава ново вещество с определени химични свойства. В химичното съединение връзката се осъществява посредством отдаването или приемането на електрони, броят на които зависи от валентността на елементите, които участват в химичната реакция.[1][2][3] Химичните съединения могат да бъдат с ковалентни, метални или йонни връзки. Могат да бъдат разделени на по-прости вещества с помощта на химични реакции.[4]

Те имат строго определена и постоянна структура като атомите са в определена пропорция помежду си.[3] Когато атоми на два или повече химични елемента си взаимодействат и се свържат химично в определени тегловни съотношения, те образуват химично съединение. Така например атомите на сярата и желязото когато са нагрети, си взаимодействат и се получава ново вещество наречено железен сулфид.

Химични вещества, които са съставени от молекули с два или повече атома на един и същ елемент не се считат за химични съединения (например H2, S8).[5]

Важни характеристики[редактиране | edit source]

Химичните съединения имат няколко елементарни, но съществени характеристики.

  1. Химичните елементи в едно химично съединение съществуват в постоянна и определена пропорция Така например 2 атома водород и един атом кислород формират една молекула вода.
  1. Химичните съединения имат определен набор от свойства Отделните елементи, които съставят съединението, не запазват свойствата си. Например водородът и кислородът са газове, а в съотношение 2:1 образуват вода, която е течност със съвсем нови свойства и характеристики.
  1. Химичните елементи в дадено съединение не могат да бъдат разделени с помощта на физични средства.

Разлики между химични съединения и смеси[редактиране | edit source]

Една от най-важните разлики между химично съединение и смес е, че отделните компоненти, отделните съставки на сместа могат да се разделят с обикновени, механични и физични средства като филтриране, изпарение, употреба на магнит и тн. докато компонентите на химичното съединение могат да бъдат отделени само с помощта на химични реакции.

Друга характеристика са физичните и химични свойства, така например свойствата на смесите зависят от свойствата на отделните съставки, докато химичните съединения имат физични и химични свойства напълно различни от съставящите ги елементи.

Въпреки това някои смеси са толкова еднородни, че лесно могат да бъдат объркани със смеси. Пример за това са сплавите. Те се получават механично със смесването на метали в течно състояние (след загряване) и след това охлаждането им до получаване на еднородна смес.

Химична формула[редактиране | edit source]

Химиците описват химичните съединения като използват различни формули. Когато химичните съединения са молекулни, се показва химичната формула за една молекулна единица. За полимери, минерали или метални оксиди се използва емпиричната формула като например NaCl за обикновената сол.

Елементите в химичната формула са записани обикновено в определен ред. Въглеродните атоми обикновено са първи, а водородните атоми следват веднага след това. Ако формулата не съдържа въглерод, другите химични елементи, включително водород, се записват в азбучен ред. Въпреки това има изключения от това правило. За йонните съединения положителният йон се записва пръв, а отрицателният на второ място. При оксидите, кислородът се записва последен. Органичните киселини обикновено следват това правило с C и H в началото на формулата, например C2HF3O2. Въпреки това формулите на неорганичните киселини обикновено са изключения от това правило. Те започват с водород. Формулата за основа завършва с хидроксилната група (OH-).

Видове химични съединения[редактиране | edit source]

Органични[редактиране | edit source]

Бъкминстърфулерен, просто вещество
Структура на уротропина

Органичните съединения са вещества, които съдържат въглерод, с изключение на карбидите, карбонатите, въглеродните окиси и цианидите. Основните класове са липиди, нуклеинови киселини, въглеводороди и белтъци.

Изключения[редактиране | edit source]

Карбонати[редактиране | edit source]
Карбиди[редактиране | edit source]
Въглеродни оксиди[редактиране | edit source]
Цианиди[редактиране | edit source]
Цианови производни[редактиране | edit source]
Полуорганични киселини[редактиране | edit source]
Синилна киселина[редактиране | edit source]
Въглеродна киселина[редактиране | edit source]
Киселинни аниони от оксивъглерод[редактиране | edit source]

Алифатни или мастни съединения[редактиране | edit source]

Ароматни съединения[редактиране | edit source]

Въглеводороди[редактиране | edit source]

Алкан[редактиране | edit source]
Най-простият алкан е диводород
Алкани
Наименование Химична формула
Диводород H2
Метан CH4
Етан C2H6
Пропан C3H8
Бутан C4H10
Пентан C5H12
Хексан C6H14
Хептан C7H16
Октан C8H18
Нонан C9H20
Декан C10H22
Обща формула CnH2n + 2*
Алкени[редактиране | edit source]
Брой въглеродни атоми Имена Формула
1 Метен CH2
2 Етен C2H4
3 Пропен C3H6
4 Бутен C4H8
5 Пентен C5H10
6 Хексен C6H12
7 Хептен C7H14
8 Октен C8H16
9 Нонен C9H18
10 Децен C10H20
Общо име Алкени
Алкини[редактиране | edit source]
Брой въглеродни атоми Имена Формула
1 Въглерод C
2 Етин C2H2
3 Пропин C3H4
4 Бутин C4H6
5 Пентин C5H8
6 Хексин C6H10
7 Хептин C7H12
8 Октин C8H14
9 Нонин C9H16
10 Децин C10H18
Общо име Алкини

Функционални групи[редактиране | edit source]

Хомоложни редове[редактиране | edit source]

Наситени съединения[редактиране | edit source]

Ненаситени съединения[редактиране | edit source]

Полиненаситени съединения[редактиране | edit source]

Неорганични[редактиране | edit source]

Соли и други неорганични съединения[редактиране | edit source]

Солите са йонни химични съединения и често се получават в резултат на неутрализационна реакция между киселина и основа. Разтворите на соли във вода се наричат електролити и играят важна роля в електрохимията. Солите, които при хидролиза образуват хидроксилни аниони се наричат основни соли, а тези, които образуват водородни катиони - киселинни соли. Останалите соли се наричат неутрални соли.

Киселини[редактиране | edit source]

Киселините са химични съединения, които във воден разтвор отделят водородни катиони, H+ и оцветяват лакмусовата хартия в червен цвят. Водородният показател (pH) за тези съединения е по-малък от 7. Примери за киселини са оцетната киселина и сярната киселина. От гледна точка на електролитната дисоциация киселините са съединения, които във воден разтвор се дисоциират само на водородни катиони и киселинни аниони. Атомите на киселините са свързани чрез ковалентна полярна връзка. Общите химични свойства на водните им разтвори се дължат на водородните йони.

Примери за киселини са: хлороводород HCl, сярна киселина H2SO4, оцетна киселина CH3COOH и други.

Основи[редактиране | edit source]

Според теорията за електролитната дисоциация на Сванте Арениус основите са химични съединения, които във воден разтвор се дисоциират на метални катиони и хидроксидни аниони или взаимодействайки с киселини, дават вода и сол (химичната реакция се нарича неутрализация). Химичните свойства на основите се определят от общата хидроксилна група. Реагират с киселини, киселинни оксиди, амфотерни оксиди, амфотерни хидроксиди. Специфични реакции за някои основи са взаимодействията със соли и прости вещества на елементи с двойствен характер и халогенни елементи, както и участие в окислително-редукционни процеси. Една от най-известните е натриевата основа

Редки съединения[редактиране | edit source]

Редките съединения са трудно намерими в обществото и в природата, напр.: всички съединения на ниобия.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Brown, Theodore L.; LeMay, H. Eugene; Bursten, Bruce E.; Murphy, Catherine J.; Woodward, Patrick (2009), „Chemistry: The Central Science, AP Edition“ (11th ed.), Upper Saddle River, NJ: Pearson/Prentice Hall, pp. 5–6, ISBN 0132364891, http://www.pearsonschool.com/index.cfm?locator=PSZ16f&PMDBSUBCATEGORYID=&PMDBSITEID=2781&PMDBSUBSOLUTIONID=&PMDBSOLUTIONID=6724&PMDBSUBJECTAREAID=&PMDBCATEGORYID=814&PMDbProgramId=52962 
  2. Hill, John W.; Petrucci, Ralph H.; McCreary, Terry W.; Perry, Scott S. (2005), „General Chemistry“ (4th ed.), Upper Saddle River, NJ: Pearson/Prentice Hall, p. 6, ISBN 9780131402836, http://www.pearsonhighered.com/educator/academic/product/0,3110,0131402838,00.html 
  3. а б Whitten, Kenneth W.; Davis, Raymond E.; Peck, M. Larry (2000), „General Chemistry“ (6th ed.), Fort Worth, TX: Saunders College Publishing/Harcourt College Publishers, p. 15, ISBN 9780030723735 
  4. Wilbraham, Antony; Matta, Michael; Staley, Dennis; Waterman, Edward (2002), „Chemistry“ (1st ed.), Upper Saddle River, NJ: Pearson/Prentice Hall, p. 36, ISBN 0132512106 
  5. Halal, John (2008), "Chapter 8: General Chemistry", „Milady's Hair Structure and Chemistry Simplified“ (5 ed.), Milady Publishing, pp. 96–98, ISBN 1428335587, http://www.wadsworthmedia.com/marketing/sample_chapters/156253629X_ch08.pdf