Бром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бром, 35Br
Br,35.jpg
червенокафява течност
Общи данни
СеленБромКриптон
Cl

Br

I
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Бром, Br, 35
Група, период, блок 17, 4, p
Химическа серия Халоген
Електронна конфигурация [Ar] 3d10 4s2 4p5
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 7
Electron shell 035 Bromine - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 79,904 u
Атомен радиус (calc) 115 (94) pm
Ковалентен радиус 114 pm
Радиус на ван дер Ваалс 185 pm
Степен на окисление -1, 1, 5
Оксид силна киселина
Йонизационен потенциал I: 1140 kJ/mol
Bromine spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Течност
Плътност 3103   kg/
Температура на топене 265,8 K
(-7,3 °C)
Температура на кипене 332,0 K
(58,8 °C)
Скорост на звука 206 m/s
Специф. топлинен капацитет 75,69 J/(kg·K)

Бром (от гръцки βρῶμος, „зловонен“) е химичен елемент от периодичната система, който има символа Br и атомен номер 35.

Бромът е халогенен елемент, който при стайна температура представлява червена летлива течност. Той е по-реактивен от йода и по-малко реактивен от хлора. В течно състояние разяжда човешките тъкани, а неговите пари дразнят очите и дихателните пътища. Бромните пари са силно отровни при вдишване.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бромът е открит от Антуан Балар в Монпелие през 1825 г., но не е получен в голямо количество до 1860. Френският химик и физик Жозеф-Луи Гей-Люсак предлага името „Бром“ заради характерната миризма на пáрите му.

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Съединенията на брома намират приложение в медицината и фотографията.

Бромът е открит през 1825 г. Поради химическото сходство с йода, солите му били използвани за лечение на злокачествени тумори и то в дози до 20 грама. Това довело до откритието, че бромовите соли понижават чувствителността на слизестата покривка на устата, носоглътката и външните полови органи, лекуват нимфомания и онанизъм. Тъй като тогава се е считало, че онанизмът е причина за епилепсия, те били изпитани и за нейното лечение. Оказало се, че бромидите потискат гърчовете при епилепсия и те стават основното антиепилептично средство.