Бром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бром
Бром – червено-кафява летлива течност
Червено-кафява летлива течност
Спектрални линии на бром
СеленБромКриптон
Cl

Br

I
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Бром, Br, 35
Група, период, блок 174p
Химическа серия халоген
Електронна конфигурация [Ar] 3d10 4s2 4p5
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 7
CAS номер 7726-95-6
Свойства на атома
Атомна маса 79,904 u
Атомен радиус (изч.) 115 (94) pm
Ковалентен радиус 120±3 pm
Радиус на ван дер Ваалс 185 pm
Степен на окисление 7, 5, 4, 3, 1, −1[1][2]
Оксид Br2O5 и BrO2[1][2] (силно киселинни);
Br2O3 и Br2O[2] (умерено киселинни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,96
Йонизационна енергия I: 1139,9 kJ/mol
II: 2103 kJ/mol
III: 3470 kJ/mol
IV: 4560 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние течност
Кристална структура ромбична
Плътност 3120 kg/m3 при 20 °C
Температура на топене 265,8 K (-7,2 °C)
Температура на кипене 332 K (59 °C)
Моларен обем 25,61×10-6 m3/mol
Тройна точка 265,9 K;
5,8×103 Pa [3]
Критична точка 588 K;
10,34×106 Pa [3]
Специф. топлина на топене 10,571 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 29,96 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 185 201 220 244 276 332
Скорост на звука 206 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 947,3 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост ≈10-10 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 7,8×1016 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 0,122 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен [4]
Модул на свиваемост 1,9 GPa
История
Откритие Антоан Балар и Карл Льових (1825 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
79Br 51 % стабилен
81Br 49 % стабилен
Бром в Общомедия


Бром (от гръцки βρῶμος, „зловонен“) е химичен елемент от периодичната система, който има символа Br и атомен номер 35.

Бромът е халогенен елемент, който при стайна температура представлява червена летлива течност. Той е по-реактивен от йода и по-малко реактивен от хлора. В течно състояние разяжда човешките тъкани, а неговите пари дразнят очите и дихателните пътища. Бромните пари са силно отровни при вдишване.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бромът е открит от Антуан Балар в Монпелие през 1825 г., но не е получен в голямо количество до 1860. Френският химик и физик Жозеф-Луи Гей-Люсак предлага името „Бром“ заради характерната миризма на пáрите му.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химични свойства и съединения[редактиране | редактиране на кода]

Начилие и производство[редактиране | редактиране на кода]

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Съединенията на брома намират приложение в медицината и фотографията.

Бромът е открит през 1825 г. Поради химическото сходство с йода, солите му били използвани за лечение на злокачествени тумори и то в дози до 20 грама. Това довело до откритието, че бромовите соли понижават чувствителността на слизестата покривка на устата, носоглътката и външните полови органи, лекуват нимфомания и онанизъм. Тъй като тогава се е считало, че онанизмът е причина за епилепсия, те били изпитани и за нейното лечение. Оказало се, че бромидите потискат гърчовете при епилепсия и те стават основното антиепилептично средство.

Биологична роля[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници