Специфична топлина на изпарение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Специфична топлина на изпарение е физична величина — количеството топлина, което е необходимо да получи единица маса от дадено вещество при постоянна температура, за да премине от течно в газообразно състояние.

Специфична топлина на изпарение на водата, метанола, бензина и ацетона.

Тя се означава с латинската буква r , а формулата е r=Q/m, тоест специфична топлина на изпарение ще наричаме количеството топлина Q, което е необходимо, за да се изпари течност с маса m = 1 kg при постоянна температура. Специфичната топлина на изпарение както и специфичната топлина на топене се измерват в единици J/kg.

Топлина на изпарение ще наричаме нужното количество топлина, за да се изпари някаква течност. Топлината на изпарение се получава като се замести по формулата за специфична топлина на изпарение r=Q/m → Q=r.m

В таблицата по-долу са показани някои вещества и техните температури на кипене и специфичната топлина на изпарение.

Някои вещества и техните температури на кипене и специфичната топлина на изпарение при нормално атмосферно налягане (101,3kPa)
Вещество Температура на кипене,°C Специфична топлина на изпарение r, J/kg
Хелий/(He) -268,93 2,09.104
Азот/(N) -195,81 2,01.105
Кислород/(O2) -183 0,21.106
Спирт/(C2H5OH) 78 8,54.105
Вода/(H2O) 100,0 2,26.106
Сяра/(H2O) 445 0,33.106
Мед/(Cu) 1187 5.06.106
Олово/(Pb) 1750 8,70.105
Алуминий/(Al) 2450 1,14.107
Злато/(Au) 2660 1,6.106
Волфрам/(W) 5900 4,6.106

Изпарение[редактиране | edit source]

(фиг. 1)

Графиката показва какво се случва при процеса на изпарение. При нагряване на веществата (в нашия случай вода), след достигане температурата на кипене започва процес на изпарение. При него молекулите с най-висока кинетична енергия (Ек) напускат течността и тя започва да се охлажда. На графиката е показан обикновен модел за изпарение на течността вода, предложен неотдавна. Предполага се, че енергията, необходима за напускането на свободен атом от течността е еквивалентна с енергията, необходима за преодоляване на съпротивата на повърхността на течността. Моделът позволява изчисляване на латентна топлина чрез умножаване на максималната площ обхващаща атомите с повърхностното напрежение и броя на атомите в течността. По този начин са изчислени латентните топлини на 45 елемента, както изчисленията са придружени с експерименти.

Вижте също[редактиране | edit source]