Метанол
| Метанол | ||
|---|---|---|
 Молекулата на метанола |
||
| Обща информация | ||
| Систематично име | Метанол | |
| Други имена | Метилов алкохол, дървесен спирт |
|
| Молекулна формула | CH4O | |
| Моларна маса | 32,04 g/mol | |
| Външен вид | безцветна летлива течност | |
| CAS номер | 67-56-1 | |
| Свойства | ||
| Плътност и фаза | 0,7918 g·cm−3 0,7925 g·cm−3 @20°C, течна |
|
| Разтворимост във вода | смесва се във всички отношения с вода |
|
| Разтворимост | ||
| Точка на топене | −97,6 °C | |
| Точка на кипене | 64,7 °C | |
| Киселинност (pKa) | 15,5[1] | |
| Вискозитет | 0,545 mPa·s | |
| Диполен момент | 1,69 D | |
Опасности
|
||
| Основни опасности | леснозапалимо | |
| Точка на възпламеняване | ||
| Допълнителни данни | ||
| Термодинамични данни |
Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ |
|
| Сродни съединения | ||
| Сродни съединения | етанол | |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
||
Метанолът, също известен като метилов алкохол или дървесен спирт, е химично съединение с химична формула CH3OH. Това е най-елементарният алкохол и представлява лека, летлива, безцветна, запалима, отровна течност, която се използва като антифриз, разтворител, гориво и денатурант за етилов алкохол.
Получаване[редактиране | редактиране на кода]
Метанолът получава името си дървесен спирт, защото се е получавал при сухата дестилация на дърва.[2] Сега той се получава основно по синтетичен път. При кипене на метилов хлорид с разтвор на натриева основа става заместване на хлора с хидроксил и се образува метанол:
Може да се синтезира и при температура 400 °C и налягане 50 атмосфери в присъствие на катализатор (смес от цинков и хромен или меден оксид): [3]
Метанолът се синтезира естествено при анаеробния метаболизъм на много видове бактерии. Като резултат, в атмосферата има малка част метанолови изпарения. В рамките на няколко дни атмосферният метанол се окислява с помощта на слънчевата светлина до въглероден диоксид и вода.
Метанолът гори във въздушна среда и, както при въглеводородите, се образува въглероден диоксид и вода. Тази реакция се нарича горене или пълно окисление:
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Действие върху човека[редактиране | редактиране на кода]
Метанолът е отровен. При приемане причинява слепота и смърт. Метаноловият пламък е почти безцветен. При горене на метанол трябва да се внимава, за да се избегне изгаряне от почти невидимия пламък.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ballinger, P. и др. Acid Ionization Constants of Alcohols. II. Acidities of Some Substituted Methanols and Related Compounds. // J. Am. Chem. Soc. 82 (4). 1960. DOI:10.1021/ja01489a008. с. 795–798.
- ↑ Рябчиков (1953 г.), „Обща химия“, стр.253
- ↑ Рябчиков (1953 г.), „Обща химия“, стр.253
