Антифриз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Течност със антифриз в радиатора на колата (в България обикновено е със син цвят)[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Антифриз (от гръцкото ἀντι – „против, срещу“ и от английското freeze – „замръзвам“) е течност, която не замръзва при ниски температури и се използва за охлаждане в двигатели с вътрешно горене. В качеството на антифриз се използва смес от етиленгликол, пропиленгликол, глицерин, алкохол и някои други съставки, смесени с вода. Целта на антифриза е да предотврати фаталното за двигателя замръзване на течността в охладителната система при ниски температури.

До 1930 г. метанолът се използва като антифриз. След 1980 г. е разработена нова технология, която не включва вода.

Като се смесват различни пропорции на етиленгликол с дестилирана вода, се получават течности с различна температура на замръзване в интервала от 0 до -75 °C. Сместа с най-ниска точка на замръзване се получава при 33% вода и 67% етиленгликол (така наречения „концентрат“). Увеличаването на етиленгликола води до намаляване на ефекта на антифриза! За България е достатъчно течността да има температура на замръзване -40 °C, което се постига при пропорция 52 – 55% етиленгликол и 45 – 48% дестилирана вода. Етиленгликолът действа корозиращо върху металите и за да се предотврати това вредно действие, към сместа се прибавят така наречените „инхибитори“. В случая може да се ползва динатриев фосфат от 0,4 до 0,6% и декстрин в същото отношение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Макавеев Х. и колектив, Ръководство за автомобилния и тракторния монтьор, Държавно издателство „Техника“, София, 1966

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]