Барий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Барий
Barium unter Argon Schutzgas Atmosphäre.jpg
Сребристо-сив метал
Спектрални линии на барий
ЦезийБарийЛантан
Sr

Ba

Ra
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Барий, Ba, 56
Група, период, блок 26s
Химическа серия алкалоземен метал
Електронна конфигурация [Xe] 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 8, 2
CAS номер 7440-39-3
Свойства на атома
Атомна маса 137,327 u
Атомен радиус (изч.) 215 (253) pm
Ковалентен радиус 215±11 pm
Радиус на ван дер Ваалс 268 pm
Степен на окисление 2, 1
Оксид BaO (силно основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
0,89
Йонизационна енергия I: 502,9 kJ/mol
II: 965,2 kJ/mol
III: 3600 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична обемноцентрирана
Плътност 3510 kg/m3
Температура на топене 1000 K
(726,85 °C)
Температура на кипене 2118 K
(1844,85 °C)
Моларен обем 39,125×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 7,12 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 142 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 911 1038 1185 1388 1686 2170
Скорост на звука 1620 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 205 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 2,9×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,332 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 18,4 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[1]
Модул на еластичност 13 GPa
Модул на срязване 4,9 GPa
Модул на натиск 9,6 GPa
Твърдост по Моос 1,25
История
Наименован от гръцкото βαρύς – „тежък“
Откритие Карл Вилхелм Шееле (1772 г.)
Изолиране Хъмфри Дейви (1808 г.)
Изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
130Ba 0,11 % (1,6±1,1)×1021 г. εε 130Xe
132Ba 0,1 % стабилен
133Ba синт. 10,51 г. ε 133Cs
134Ba 2,42 % стабилен
135Ba 6,59 % стабилен
136Ba 7,85 % стабилен
137Ba 11,23 % стабилен
138Ba 71,7 % стабилен
Барий в Общомедия


Барият (Ba) е химичен елемент, сребрист мек метал от групата на алкалоземните метали (група 2), период 6, с атомен номер 56, относителна атомна маса 137,33 и степени на окисление: 1, 2, като 2 е най-характерна. Висшият оксид е силно основен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Барият е открит като бариев оксид в минерала магнезия (магнезиев оксид) през 1772 г. от Карл Шееле и изолиран за първи път от Хъмфри Дейви през 1808 г. Името му произлиза от гръцки, което означава „тежък“.

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Известни са 22 изотопа на бария, повечето от които са радиоактивни и имат период на полуразпад в порядъка от няколко милисекунди до няколко минути. Единственото изключение е 133Ba, който има период от 10,5 години. Барият има седем стабилни изотопа: 130Ba, 132Ba, 134Ba, 135Ba, 136Ba, 137Ba, 138Ba

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Барият е сребрист метал с много висока температура на топене.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Взаимодействия:

  • с водород2): Ba+H2 → BaH2
  • с кислород (O2): 2Ba + O2 → 2BaO
  • с други неметали: Ba + Cl2 → BaCl2  ; Ba + S → BaS
  • с вода (H2O): Ba + 2H2O → Ba(OH)2 + H2 (отделя се)
  • с киселини: Ba + 2HCl → BaCl2 + H2 (отделя се)

Разпространение и действие върху човека[редактиране | редактиране на кода]

Поради високата му реактивност с кислорода, в природата не се среща в чист вид, а най-често като съединения в различни минерали.

Най-честата употреба на този елемент е във вакуумните тръби, луминисцентните лампи, в пиротехниката (съединенията на бария горят със светлозелен пламък) и производството на свещи за автомобили. Някои съединения на бария се употребяват също и във фотографията, медицината, производството на стъкло и бои и др.

Приемането на по-високи дози барий причинява стомашно-чревни разстройства, мускулна слабост, затруднено дишане и повишаване или спадане на кръвното налягане.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература