Барий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Барий, 56Ba
Ba,56.jpg
Общи данни
ЦезийБарийЛантан
Sr

Ba

Ra
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Барий, Ba, 56
Група, период, блок 2, 6, s
Химическа серия Алкалоземен метал
Електронна конфигурация [Xe] 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 8, 2
Electron shell 056 Barium - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 137,33 g/mol u
Атомен радиус (calc) 215 (253) pm
Ковалентен радиус 198 pm
Радиус на ван дер Ваалс ... pm
Степен на окисление 2
Оксид основа
Електроотрицателност 0,89 (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: 502,9 kJ/mol
Barium spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура кубична
Cubic.svg
Плътност 3510 kg/
Температура на топене 1000 K
(727 °C)
Температура на кипене 2170 K
(1897 °C)
Моларен обем 38,16×10-6 /mol
Специф. топлина на топене 7,75 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 142 kJ/mol
Скорост на звука 1620 m/s
Специф. топлинен капацитет 204 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост .... S/m
Топлопроводимост 18,4 W/(m·K)

Барият (Ba) е химичен елемент, сребрист мек метал от групата на алкалоземните метали (2-ра група), 6 период, пореден номер 56, относителна атомна маса 137,33 и степени на окисление: 1, 2, като 2 е най-характерна. Висшият оксид е силно основен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Барият е открит като бариев оксид в минерала магнезиев биоксид през 1774 г. от Карл Шееле и изолиран за първи път от Хъмфри Дейви през 1808 г. Името му произлиза от гръцки, което означава „тежък“. ̀̀̀

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Известни са 22 изотопа на бария, повечето от които са радиоактивни и имат период на полуразпад в порядъка от няколко милисекунди до няколко минути. Единственото изключение е 133Ba, който има период от 10,5 години. Барият има седем стабилни изотопа: 130Ba, 132Ba, 134Ba, 135Ba, 136Ba, 137Ba, 138Ba

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Барият е сребрист метал с много висока температура на топене.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Взаимодействия:

  • с водород2): Ba+H2 → BaH2
  • с кислород (O2): 2Ba + O2 → 2BaO
  • с други неметали: Ba + Cl2 → BaCl2  ; Ba + S → BaS
  • с вода (H2O): Ba + 2H2O → Ba(OH)2 + H2 (отделя се)
  • с киселини: Ba + 2HCl → BaCl2 + H2 (отделя се)

Разпространение и действие върху човека[редактиране | редактиране на кода]

Поради високата му реактивност с кислорода, в природата не се среща в чист вид, а най-често като съединения в различни минерали.

Най-честата употреба на този елемент е във вакуумните тръби, луминисцентните лампи, в пиротехниката (съединенията на бария горят със светлозелен пламък) и производството на свещи за автомобили. Някои съединения на бария се употребяват също и във фотографията, медицината, производството на стъкло и бои и др.

Приемането на по-високи дози барий причинява стомашно-чревни разстройства, мускулна слабост, затруднено дишане и повишаване или спадане на кръвното налягане. .