Джаул
Тази статия е за единицата за енергия. За британския физик вижте Джеймс Джаул.
Джаул, наричан понякога още ватсекунда и означаван със символа J, е единицата от Международната система единици (SI) за измерване на енергия (потенциална, кинетична, електрическа, топлинна), а също така на работа и количество топлина. Стандартното определение на джаул е следното:

1 J е работата, извършена от сила 1 N при преместване на тяло на разстояние 1 m по направление на силата, т.е.
Други дефиниции:
Единицата носи името на английския физик Джеймс Джаул (1818 – 1889), който установява, че няколко различни вида енергия (механична, електрическа, топлинна) могат да бъдат преобразувани една в друга, като по този начин създава предпоставки за формулирането на Закона за запазване на енергията. През 1840 г. Джаул открива връзката между електрическия ток, протичащ през резистор, и отделяната топлина (Закон на Джаул), а по-късно, независимо от Юлиус Роберт фон Майер, открива връзката на топлината с механичната работа.
История[редактиране | редактиране на кода]
На първия Международен конгрес на електротехниците на 20 и 21 септември 1881 г. в Париж, освен че CGS-системата е обявена за задължителна, допълнително към тази „абсолютна система“ се обявява и една „практическа система“, която съдържа единиците ом, ампер, волт, кулон и фарад, които са по-удобни за използване в електротехниката от единиците, пряко следващи от CGS-системата. Двете системи се различават единствено от коефициенти със степени на десет.
Във встъпителната си реч като президент на Британската асоциация за напредък на науката Карл Вилхелм Сименс допълва практическата система с вебер, ват и гаус; джаулът е предложен като единица за топлинна енергия. Предлага се да бъде определен като еквивалентен на 107 erg, единицата за енергия в CGS. Джаулът е въведен на Втория международен конгрес по електричество, провеждащ се в годината на смъртта на Джеймс Прескот Джаул (31 август 1889 г.) като абсолютна практическа електрическа единица за работа и енергия на електрическия ток.[1] Четвъртият международен конгрес по електротехника през 1893 г. в Чикаго подкрепя въвеждането на единицата, като леко го променя и го нарича теоретичен вместо абсолютен.
Международната конференция по електрически единици и еталони (Лондон, 1908 г.) установява международни електрически единици, в това число и международния джаул. След възвръщането на 1 януари 1948 г. към абсолютните електрически единици е прието съотношението: 1 международен джаул = 1,00020 абсолютни джаула[2].
През юни 1935 г. Международната електротехническа комисия, наследник на Международния електрически конгрес приема MKS (предшественика на SI), в която е включен и джаулът.[3]
Международният комитет по мерки и теглилки през 1946 г. определя джаула като работата, което се извършва от сила на един метър в посоката на преместване.[4] Генералната конференция по мерки и теглилки ратифицира тази дефиниция на деветото си заседание през 1948 г., и по-специално изисква джаул да се използва в калориметрията, вместо калория.[5] От 1960 г. насам джаулът е част от Международната система единици (SI).
Практически примери[редактиране | редактиране на кода]
Равностойност на един джаул[редактиране | редактиране на кода]
Един джаул (1 J) енергия се получава например и в следните случаи:
- завъртане на ъгъл 1 rad с момент 1 N·m (единицата радиан е безразмерна);
- протичане на ток 1 А при напрежение 1 V (т.е. действие на мощност 1 W) в продължение на 1 s.
Други примери[редактиране | редактиране на кода]
- Топлинна енергия, съответстваща на енергия при температура 1 К: 1,380×10−23 J
- Енергия на фотона на червения цвят във видимия спектър: 2,61×10−19 J
- Енергия на Ферми на металното злато: 8,8×10−19 J [6]
- Атомна единица за енергия (енергия на Хартри), : 4,360×10−18 J
- Енергия, отделена при взрив на 1 тон тротил (тротилов еквивалент): 4,184×109 J
- Енергия, отделена при атомната бомбардировка на Хирошима: около 6×1013 J
- В джаули се дава енергията на проектили (предимно неразривни) за леко стрелково оръжие (пушки и пистолети) като за 9 mm пистолетни патрони е 300 – 600 J, за 7,62х39 (патрон за „калашник“) – около 2000 J, за 7,62x54R – около 4000 J, за 12 калибър (ловна пушка) – около 3 – 4000 J в зависимост от теглото на сачмения снаряд и т.н.
Превръщане в други единици[редактиране | редактиране на кода]
1 cal | = 4,1855 J | 1 J | = 0,2389 cal |
1 th | = 4,1855 MJ | 1 J | = 2,389·10-7 th |
1 kWh | = 3 600 000 J | 1 J | = 2,777·10-7 kWh |
1 Ws | = 1 J | 1 J | = 1 Ws |
1 erg | = 10-7 J | 1 J | = 107 erg |
1 Pa·m3 | = 1 J | 1 J | = 1 Pa·m3 |
1 eV | = 1,602 177 33·10-19 J | 1 J | = 6,241 506 363 09·1018 eV |
Джаул | Киловатчас | Електронволт | Килопондметър | Калория | Ерг | |
---|---|---|---|---|---|---|
1 kg·m²/s² | 1 | 2,778·10−7 | 6,242·1018 | 0,102 | 0,239 | 10·106 |
1 kW·h | 3,6·106 | 1 | 2,25·1025 | 3,667·105 | 8,60·105 | 36·1012 |
1 eV | 1,602·10−19 | 4,45·10−26 | 1 | 1,63·10−20 | 3,83·10−20 | 1,602·10−12 |
1 kp·m | 9,80665 | 2,72·10−6 | 6,13·1019 | 1 | 2,34 | 98,0665·106 |
1 calIT | 4,1868 | 1,163·10−6 | 2,611·1019 | 0,427 | 1 | 41,868·106 |
1 g·cm²/s² | 0,1·10−6 | 27,78·10−15 | 62,42·1012 | 10,2·10-9 | 23,9·10-9 | 1 |
Киловатчас[редактиране | редактиране на кода]

Киловатчас (kWh) е мерна единица за активната енергия. Тя не е част от единиците на SI, но поради голямото ѝ практическо значение, ISO позволява използването ѝ в специални области. Такава специална област например е електротехниката. Чрез стандартната SI-единица за работа и енергия джаул тя се изразява по следния начин:
- 1 kWh = 3,6 MJ (3 600 000 J)
Киловатчасът се използва в месечните сметки за консумираната от потребителите електрическа енергия. Тя е за предпочитане, защото по-този начин числата са малки, а и цената се изчислява на базата на киловатчас, а не джаул. Например печка с мощност 1000 W (1 kW), работеща за 1 h, изразходва енергия 1 kWh (или 3,6 MJ). Електрическа крушка от 60 W за един час консумира 0,06 kWh енергия, а примерно за хиляда часа – 60 kWh. Ако една крушка от 100 W свети по 1 час на ден в течение на 30 дни, изразходваната енергия се изчислява на:
- 100 W · 30 h = 3000 Wh = 3 kWh (или 10,8 MJ).
В Германия през януари 2011 г. стойността на 1 kWh за населението средно е € 0,2455.[7]. За сравнение, с помощта на 1 kWh може да се добият 75 kg въглища, 35 kg нефт, да се изпекат 88 хляба, и да се изтъкат 10 m плат.[8]
Кратни единици[редактиране | редактиране на кода]
Понякога, когато измерваните стойности са особено големи или особено малки (на няколко порядъка), по-удобни се оказват единици, образувани със стандартните представки в SI. В таблицата по-долу са дадени най-употребяваните стойности, образувани чрез тях.
Стойност | Символ | Име | Стойност | Символ | Име | |
---|---|---|---|---|---|---|
10-1 J |
dJ |
дециджаул |
101 J |
daJ |
декаджаул |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Приемането на джаула за мерна единица
- Превръщане на джаул в други единици Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.
- Таблица за превръщане на енергийни единици
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ A chronological history of the modern metric system, Pat Naughtin, 2008
- ↑ Большая советская энциклопедия, Джоуль (единица энергии и работы), архив на оригинала от 2 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090902093124/http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00023/23500.htm, посетен на 2011-04-27
- ↑ Adoption of the Meter-Kilogram-Mass-Second (M.K.S.) Absolute System of Practical Units by the International Electrotechnical Commission (I.E.C.), Bruxelles, юни 1935, Arthur E. Kennelly, 9. August 1935
- ↑ CIPM, 1946, Resolution 2, Definitions of electric units
- ↑ 9th CGPM, Resolution 3: Triple point of water; thermodynamic scale with a single fixed point; unit of quantity of heat (joule)
- ↑ Dr James B. Calvert, Associate Professor Emeritus of Engineering, University of Denver
- ↑ www.energy.eu
- ↑ Годовой отчёт ОАО РусГидро за 2008 год, стр. 39., архив на оригинала от 6 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100106045110/http://rushydro.ru/investors/disclosure/reports/annual-reports, посетен на 2011-04-27