Фарад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Фарад е единица за електричен капацитет (С) от системата SI, дефинирана като капацитета на кондензатор, между чиито електроди се получава потенциална разлика U = 1 V при натоварване с количество електричество Q = 1 C. Единицата е наречена в чест на Майкъл Фарадей. Означава се със символа F.

Фарадът е въведен в Международната система единици с решение на XI Генералната конференция по мерки и теглилки през 1960 г., едновременно с приемането на системата SI като цяло[1].

Тъй като капацитетът по определение е отношение между напрежението и количеството електричество върху плочите на кондензатора

C = Q/U, това определя и единицата
1 F = 1 C/1 V

Чрез основните единици от системата SI фарадът се изразява по следния начин:

F = A2·s4·kg−1·m−2.

Фарадът е твърде голяма измервателна единица: капацитет 1 F би имало уединено метално кълбо, радиусът на което е равен на 13 радиуса на Слънцето (а капацитетът на кълбо с размера на Земята, разглеждано като изолиран проводник, би възлязло на около 710 μF). Затова в електротехническата практика се използват по-малки единици, кратни на фарада.

  • 1 μF (микрофарад) е равен на 10-6 F
  • 1 nF (нанофарад) е равен на 10-9F
  • 1 pF (пикофарад) е равен на 10-12F

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]