Майкъл Фарадей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Фарадей.

Майкъл Фарадей
Michael Faraday
английски физик и химик

Роден
Починал
25 август 1867 г. (75 г.)
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Научна дейност
Област Физика, електрохимия
Работил в Кралски институт на Великобритания
Известен с откритията си в областта на електромагнетизма и електрохимията, Закона на Фарадей; открил бензена

Подпис Michael Faraday signature.svg
Майкъл Фарадей в Общомедия

Майкъл Фарадей (на английски: Michael Faraday) е британски учен – физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Въпреки че няма формално образование, той е един от най-влиятелните учени в историята. Той изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира понятието електромагнитно поле във физиката. Открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата.[1][2], а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа.

Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитния поток във времето поражда електродвижеща сила. Той изобретява първия, макар и примитивен електромотор, което слага основите на производствената технология. Открива бензена, изобретява ранната форма на Бунзеновата горелка и популяризира терминологията, свързана с анод, катод, електрод и йон. По времето, по което живее, учените като него са наричани натур-философи[3]. Някои го считат за най-добрият експериментатор в историята на науката. Той е отличен експериментатор, който предава идеите си на ясен и прост език. Неговите математически способности обаче не се простират до тригонометрията, а са ограничени до най-простата алгебра. Джеймс Кларк Максуел поема работата на Фарадей и други и ги обобщава в набор от уравнения, които се приемат за основа на всички съвременни теории за електромагнитните явления.

В крайна сметка Фарадей става първият и най-важен професор по химия в Кралския институт. На негово име е наречена единицата за електричен капацитет (фарад) и константа на Фарадей (количеството електричен заряд на един мол електрони).

Алберт Айнщайн има портрет на Майкъл Фарадей на стената в своя кабинет, редом с тези на Исак Нютон и Джеймс Максуел.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Книжарницата Рибо, където работи Фарадей

Майкъл Фарадей е роден на 22 септември 1791 в Нюингтън Бътс, днес предградие на Лондон. Той е син на ковач, Джеймс и семейството му е изключително бедно. По-големият му брат Робърт също е ковач и известно време издържа Майкъл материално. Майка му Маргарет е трудолюбива и умна жена, но необразована. Има и две сестри – Елизабет и Маргарет. Семейството няма пари дори за средното образование на Фарадей. На 12-годишна възраст той започва да разнася вестници[5], а 14-годишен става книговезец. По време на 7-годишното чиракуване той прочита много книги, повтаря опитите описани в тях, а вечер посещава лекции и води записки.

Фарадей не успява да получи систематично образование, но от рано показва любопитство и страст към четенето. В магазина има много научни книги. В по-късните си мемоари Фарадей особено отбелязва книгите за електричеството и химията и веднага започва да провежда прости независими експерименти, докато чете. Баща му и по-големият му брат насърчават Майкъл да учи, подкрепят го финансово и помагат да произведе най-простият източник на електричество – „Лайденска стъкленица“. Подкрепата на брат му продължава и след внезапната смърт на баща му през 1810 година.

Важен етап в живота на Фарадей е посещението в Градското философско общество (1810 – 1811), където 19-годишният Майкъл вечер слуша лекции по физика и астрономия и участва в спорове. Някои учени, които посещават книжарницата, отбелязват способностите на младия човек. През 1812 г. един от посетителите, музикантът Уилям Данс му дава билет[6] за поредица от публични лекции в Кралския институт на известния химик и физик, откривателят на много химически елементи Хъмфри Дейви.

Лаборант в Кралския институт и пътуване в Европа[редактиране | редактиране на кода]

На 20 години, през 1812 г., Фарадей посещава лекции на известния английски химик и физик Хъмфри Дейви, който е член на Кралския институт на Великобритания и Кралското научно дружество, и Джон Тейтъм, основател на градското философско общество. Много билети за тези лекции са дадени на Фарадей от Уилиям Данс (един от основателите на кралското филхармонично общество). Фарадей не само слуша с интерес, но и записва подробно лекциите на Дейви, които той изпраща в 200 страници книга, подвърана от него, заедно с писмо с искане да го вземе на работа в Кралския институт. Тази „смела и наивна стъпка“ има решаващо влияние върху неговата съдба. Отговорът на Дейви в началото е по-скоро небрежно пренебрежителен, но когато последният си уврежда зрението при нещастен случай с избухване на газ в лабораторията, решава да наеме Фарадей като секретар. Професорът се радва на обширните познания на младежа и когато Джон Пейн, един от асистентите на кралската институция, е уволнен, сър Хъмфри Дейви назначава Фарадей като асистент и лаборант по химия на 1 март 1813 година.

Задълженията на Фарадей са главно да помага на преподавателите и лекторите в института при подготовката на лекции, инвентаризация на материалите и грижа за тях. Но самият той се опитва да използва всяка възможност, за да допълни образованието си и преди всичко слуша внимателно всички лекции. В същото време Фарадей с благосклонната помощ на Дейви провежда собствени химически експерименти по въпроси, които го интересуват. Фарадей изпълнява задълженията си толкова внимателно и умело, че скоро става незаменим помощник на Дейви[7].

През есента на 1813 г., Фарадей отива заедно с професора и неговата съпруга, като помощник и секретар, на двугодишно пътуване до научните центрове на Европа след разгрома на Наполеон. Фарадей не е считан за джентълмен в английското класово разделено общество. Когато Дейви отива на това пътешествие на европейския континент от 1813 до 1815 година, неговият прислужник отказва да тръгне с него. Фарадей заминава като асистент на Дейви, но се налага да изпълнява и длъжността на прислужник, докато се намери заместник в Париж. Дейви не намира заместник и Фарадей е принуден да бъде едновременно вале и асистент по време на пътуването. Съпругата на Дейви отказва да третира Фарадей като равен. Младият учен се чувства толкова жалък и подтиснат, обмисля връщането си в Англия и е на път да изостави науката изобщо. Но това пътуване е от голямо значение за него – много изтъкнати учени по това време посрещат Дейви като световноизвестна знаменитост, включително Андре-Мари Ампер, Мишел Йожен Шеврьол, Луи Жозеф Гей-Люсак и Алесандро Волта. Някои от тях обръщат внимание и на блестящите способности на младия му асистент. Възможността да общува с тях става източник на нови идеи.

Първи самостоятелни изследвания и научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Младият Фарадей

След завръщането си в Кралския институт през май 1815 г. Майкъл Фарадей започва да работи интензивно в нова помощна позиция с доста висока за това време заплата от 30 шилинга на месец. Все по-голям процент от неговите занимания се състоят от самостоятелни независими научни изследвания. Още по това време се проявяват отличителните черти на Фарадей – усърдие, методичност, задълбоченост в провеждането на експерименти, желание за проникване в същността на разглеждания проблем. През първата половина на XIX век той печели славата на „царят на експериментаторите“[8]. През 1816 година започва да води курс по физика и химия. През същата година излиза и първият му печатан труд. В периода до 1821 публикува около 40 научни работи, главно по химия. По това време започва все повече да се увлича по електричеството и магнетизма и връзката между тях. Започва кореспонденцията на Фарадей с големи европейски химици и физици. През 1820 г. Фарадей провежда няколко експеримента за топене на стомани с никелови добавки. Тази работа се разглежда като откритие на неръждаема стомана, която по това време не е интересувала металурзите. През целия си живот той поддържа точни лабораторни дневници на експериментите си (публикуван през 1931 г.). Фарадей провежда около 30 000 експеримента[9] през целия си живот.

1821 година е една от най-ключовите в живота на Майкъл Фарадей, белязана от няколко важни събития. Той става технически ръководител на сградата и лабораторията на Кралския институт и публикува няколко научни труда. Неговите експериментални изследвания започват да се движат постепенно в областта на физиката. Няколкото значими творби по физика, публикувани през 1821 г., показват, че Фарадей е напълно оформен като учен. Основното място сред тях е статията за изобретението на електродвигателя, с който всъщност започва промишлената електротехника.

На 2 юни 1821 сключва брак със Сара Барнард (1800 – 1879), сестра на приятеля му, с която се запознава в църквата, която и двамата посещават. Фарадей е силно религиозен, християнин, член на Сандеменската църква, основана през 1730 година. Според съвременниците бракът е щастлив, Майкъл и Сара живеят заедно 46 години. Съпрузите живеят на последния етаж на Кралския институт, поради липсата на собствени деца отглеждат племенница сираче, Джейн; Фарадей също постоянно се грижи за майка си Маргарет (починала 1838 г.)

Научни открития и научна известност[редактиране | редактиране на кода]

Майкъл Фарадей в лабораторията

От 1820 г. Фарадей е изключително заинтригуван от проблема за изследване на връзките между електричеството и магнетизма. По това време вече съществуват работите на Карл Фридрих Гаус и Джордж Грийн основно научни разработки в областта на електростатиката. През 1800 г. А. Волта открива силен източник на постоянен ток („волтов стълб“) и нова наука, електродинамика, която започва да се развива бързо. Незабавно са направени две открития: електролиза (1800 г.) и електрическа дъга (1802 г.).

Но основните събития започват през 1820 г., когато Оерстед открива чрез опит отблъскващия ефект на тока върху магнитна стрелка. Първите теории, свързващи електричеството и магнетизма са построени през същата година от Жан-Батист Био, Феликс Савар и по-късно Пиер-Симон Лаплас (Закон на Био-Савар-Лаплас). А. Ампер, през 1822 г., публикува своята теория за електромагнетизма, според която основното явление е взаимодействието на проводници по които тече ток. Формулата на Ампер е включена в учебниците.

Краят на 1821 г. като цяло е триумфален за Фарадей, но помрачен от клевета. Известният химик и физик Уилям Уоластън се оплаква на Дейви, че експериментът на Фарадей с въртенето на стрелката е плагиатство на негова идея (която той почти никога не реализира). Историята получава публичност и донася на Фарадей много неприятности. Дейви застава на страната на Уоластън, което значително влошава отношенията му с Фарадей. През октомври Фарадей се среща лично среща с Уоластън, където обяснява позицията си и постига помирение. Въпреки това, през януари 1824 г., когато Фарадей е избран за член на Кралското общество в Лондон, Дейви, тогавашният президент на Кралското общество, е единственият, който гласува против[7]. Отношенията между Фарадей и Дейви се подобряват по-късно, но губят предишната си сърдечност, въпреки че Дейви казва, че от всичките му открития, най-значителното е Фарадей[8].

Признанието за научните заслуги на Фарадей е избирането му за член-кореспондент на Парижката академия на науките (1823 г.). През 1825 г. Дейви решава да напусне ръководството на лабораторията на Кралския институт и препоръчва Фарадей да бъде назначен за директор на физическите и химическите лаборатории. Майкъл е назначен за директор на лабораторията на Кралския институт през 1825 г. През 1827 година получава професорска катедра. Спонсор на Фарадей става Джон „Лудия Джак“ Фулер, който създава Фулеровата професура по химия в кралското дружество. През 1833 г. е назначен за Фулеров професор по химия безсрочно, без да има задължение да води лекции. Дейви умира през 1829 година след продължително боледуване.

След първите успехи в изследванията на Фарадей по електромагнетизъм следва около десетгодишна пауза и до 1831 г. той почти не публикува статии на тази тема: експериментите не дават желания резултат, новите задължения го разсейват, а неприятният скандал от 1821 г. също е фактор.

През 1830 г. Фарадей получава професорска катедра в Кралската военна академия, а от 1833 г. – в Кралския институт, по химия. Той чете лекции не само в Кралския институт, но и в няколко други научни организации и среди. Съвременниците му високо оценяват преподавателските умения на Фарадей, които съчетават яснота и достъпност с дълбочина на разглежданата тема[7].

Изследвания в областта на електромагнетизма[редактиране | редактиране на кода]

Фарадей

На 29 август 1831 г. Майкъл Фарадей постига блестящ успех – той открива явлението електромагнитна индукция, с други думи поява на електрическо поле при промяна на магнитното поле. Днес това откритие лежи в основата на съвременната електротехника, но както повечето физици, Фарадей не се интересува от приложенията на своите открития, а е погълнат от идеята да разгадава законите на природата. С това откритие започва най-плодотворния период на научни изследвания на Фарадей (1831 – 1840 г.), което дава на научния свят известната поредица от статии „Експериментални изследвания на електричеството“ (публикува 30 броя във „Philosophical Transactions of the Royal Society“ от 1831 до 1835 г.). Още през 1832 г. Фарадей е награден с медал Копли за откритието си.

Съобщението за експериментите на Фарадей незабавно предизвиква сензация в научния свят на Европа, масовите вестници и списания също им обръщат голямо внимание. Много научни организации избират Фарадей за почетен член (той получава общо 97 почетни дипломи)[7]. От този момент трудностите по отношение на широкото въвеждане на електроенергия стават чисто технически. Физиците и инженерите активно участват в изучаването на индукционните токове и проектирането на все по-усъвършенствани електрически устройства. Първите индустриални модели се появяват по времето на Фарадей[10].

През 1832 г. Фарадей изследва друг важен проблем през тези години. По това време са известни няколко източника на електричество: триене, волтов стълб, някои животни, индукция на Фарадей, термоелементи. Някои учени изразяват съмнение, че всички тези ефекти имат едно единствено естество и дори използват различни термини: галванизъм, електричество на животни и др. Фарадей провежда стотици експерименти, показвайки, че всички прояви на електричество – термични, светлинни, химически, физиологични, магнитни и механични, са абсолютно еднакви, независимо от източника[11]. През 1832 година Оксфордският университет го удостоява с почетна докторска степен.

В периода 1833 – 1834 г. Майкъл Фарадей изучава протичането на електрически токове през разтвори на киселини и соли, което води до откриването на законите на електролизата. До края на 1830-те той извършва обширни изследвания на електрическите явления в диелектрици. Избран е за член на Шведската кралска академия на науките през 1838 година и на Френската академия на науките през 1844 г.[12]

Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Възрастният Майкъл Фарадей

Въпреки световната слава, Фарадей остава скромен, любезен и добросърдечен човек до края на живота си[8]. Той отхвърля предложението за рицарство и два пъти отказва да стане президент на Кралското общество (през 1848 и 1858 г.)[13]. По време на Кримската война британското правителство го кани да участва в разработването на химическо оръжие срещу руската армия, но Фарадей отхвърля това предложение като аморално[14]. Той води непретенциозен начин на живот и често отхвърля изгодни оферти, ако не му позволяват да прави това, което обича.

През 1840 г. Майкъл Фарадей отново е сериозно болен (отпадане, влошаване и частична загуба на памет) и успява да се върне към активна работа едва 4 години по-късно, за кратко време. Има версия, че болестта е резултат от отравяне с живачни пари, често използвани в неговите експерименти[15] и постоянното умствено напрежение. През 1841 година негови приятели го убеждават да замине за Швейцария, за да се възстанови. Пътуването от Европа, препоръчано и от лекари, помага малко. Приятелите му започват да се притесняват за назначаването на световноизвестния физик на държавна пенсия. Британският министър-председател (Уилям Ламб, лорд Мелбърн) първоначално не одобрява предложението, но под натиска на общественото мнение трябва да отстъпи и даде съгласието си. Биографът и приятелят на Фарадей Джон Тиндал изчислява, че след 1839 г. Фарадей живее в тежка нужда (по-малко от 22 паунда годишно), а след 1845 г. неговата пенсия (300 паунда годишно) става единственият му източник на доходи. Тиндал горчиво добавя: „Той умря като беден човек, но имаше удоволствието да поддържа честта и научната слава на Англия в продължение на четиридесет години“.

През 1845 г. Фарадей за кратко се връща към активна работа и прави няколко изключителни открития, включително: въртене на равнината на поляризация на светлината във вещество, поставено в магнитно поле (ефект на Фарадей) и диамагнетизъм.

Самият Фарадей отдава огромно значение на това си откритие, защото е дълбоко убеден във взаимовръзката между оптиката и електромагнетизма. Други експерименти, които Майкъл Фарадей провежда водят до откритието на диамагнетизма и парамагнетизма. Това са последните му открития. В края на годината болестта се възобновява.

Къщата на Фарадей в Хамптън корт

През 1848 г. кралица Виктория, която високо цени Фарадей (преди това го е канила на обяд), дава на Фарадей за цял живот да използва къща, която е част от дворцовия комплекс Хамптън корт. Всички домакински разходи и данъци се поемат от кралицата.

Фарадей успява да предизвика друг обществен скандал. През 1853 г. той изследва модния „спиритизъм“ през тези години и уверено заявява, че масата не се движи от предизвиканите духове на мъртвите, а от несъзнателните движения на пръстите на участниците. Този резултат предизвиква лавина от възмутени писма от окултистите [16], но Фарадей отговаря, че ще приеме възражения само от самите духове[11].

През 1855 година болестта му се влошава и той е принуден да се откаже от интензивна научна работа. Oтслабва значително и започва лесно да забравя. През 1858 г. се оттегля от повечето си длъжности и се установява в Хамптън корт, където прекарва последните 9 години от живота си.

От време на време здравословното състояние позволи на Фарадей да се върне към активна дейност за известно време. През 1862 г. той предполага, че магнитното поле може да измести спектралните линии. Въпреки това, оборудването от тези години не е достатъчно чувствително, за да открие този ефект. Едва през 1897 г. Питер Зееман потвърждава хипотезата на Фарадей и получава Нобелова награда за това си откритие през 1902 г.[17].

Майкъл Фарадей умира на 25 август 1867 г. на бюрото си в Лондон, преди да навърши 76 години. Кралица Виктория предлага да погребе учения в Уестминстърското абатство, но собствената воля на Фарадей е друга: скромно погребение и обикновен надгробен камък на обичайното място. Гробът на учения се намира на гробището на Хайгайт, място за не англикански вепоизповедания. Въпреки това, волята на кралицата също е изпълнена – в Уестминстърското абатство, до гроба на Нютон, има поставена мемориална плоча на Майкъл Фарадей[18].

Религиозни възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Трима представители на Кралското общество предлагат президентското място на Фарадей, 1857 г.

Както Майкъл Фарадей, така и неговатасъпруга Сара са протестанти. Съдейки по неговите изказвания, той е искрено вярващ. Той от дете посещава редовно сбирките на Сандеманианска църква, към която принадлежи. Тя е основана в Шотландия през 1724 година и в същността ѝ стои връщане към принципите на вярата и начинът на живот, характерни за най-ранното християнство. Сандеманианците получават причастие всяка неделя, което се превръща в празник. Въпреки всичко това Фаеадей отрича да се води от каквито и да е религиозни принципи в своите научни изследвания[11]. Той не вижда противоречие между страстната вяра в бога и страстта към научно познание.

Според неговите собствени думи:„Няма никаква философия [наука] в моята религия ...въпреки че няма ни най-малка вероятност естествените дела на Бога да дойдат в противоречие с възвишените неща, които принадлежат към нашето бъдещо съществуване, и всичко, което е свързано с Него, трябва вечно да Го прославя, и все пак аз не мисля, че изобщо е необходимо да се свързват изучаването на естествените науки с религията и в моите взаимоотношения със себеподобните, това, което се отнася до религията и това, което се отнася до науката, винаги са били две отделни неща.”[19]

Увековечаване на паметта[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Майкъл и Сара Фарадей
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

В чест на Майкъл Фарадей са наречени много неща благодарение на неговите открития в различни области на науката и технологиите.

  • Фарадеев кафез – затворена заземена метална клетка, която блокира външни статични и нестатични електрически полета.
  • Константа на Фарадей – във физиката и химията тази константа представлява величината на електрическия заряд на 1 мол електрони. Зарядът на електрона е отрицателен, но F винаги е дефинирана да бъде положителна. Има приета стойност от 96485.33289(59) C mol −1 .
  • Фарадеев диск – построен през 1831 г. дискът на Фарадей е първият електрически генератор. Магнитът с формата на подкова създава магнитно поле в диска.
  • Вълна на Фарадей – нелинейни стоящи вълни, които се появяват на повърхността на флуиди, разположени в осцилиращ съд.
  • Закон на Фарадей – законът за електромахнитната индукция
  • Фарад – е единица за електричен капацитет
  • Ефект на Фарадей – заключава се в това, че при разпространение на линейно-поляризирана светлина през оптически неактивно вещество, намиращо се в магнитно поле, се наблюдава въртене на плоскостта на поляризацията на светлината.
  • Лунен кратер Фарадей [20]
  • Астероид Фарадей [21]
  • Награда Майкъл Фарадей – присъжда се от Лондонското кралско общество
  • Бронзов медал Фарадей – дава се от Инженерния и технологичен институт
  • Медал Фарадей по електрохимия
  • Медал Фарадей по експериментална физика
  • Мемориал Майкъл Фарадей – намира се в Лондон

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michael Faraday. 1911 Encyclopaedia Britannica. Посетен през януари 2007.
  2. "Archives Biographies: Michael Faraday", The Institution of Engineering and Technology.
  3. Физиката и химията се отделят като основни науки по-късно, в началото науката се е наричала натурална философия
  4. „Einstein's Heroes: Imagining the World through the Language of Mathematics“, by Robyn Arianrhod UQP, reviewed by Jane Gleeson-White, 10 November 2003, The Sydney Morning Herald.
  5. Майкъл Фарадей. // Люди. Посетен на 24-06-2010. (на руски)
  6. Майкъл Фарадей
  7. а б в г Радовский М. И. Фарадей. – М.: Журнально-газетное объединение, 1936. – (Жизнь замечательных людей, выпуск 19 – 20 (91 – 92)).
  8. а б в Цейтлин З. Биография М. Фарадея // M. Фарадей. Избранные работы по электричеству. – М.—Л.: ГОНТИ, 1939. – (Классики естествознания).
  9. Ryan D. Tweney. Faraday’s notebooks: the active organization of creative science. In: Physics Education. Vol 26, № 5, Institute of Physics Publishing, 1991, p. 301 – 306, DOI:10.1088/0031-9120/26/5/008.
  10. История развития генераторов и электродвигателей. // Фонд знаний „Ломоносов“. Архив на оригинала от 10 май 2013. Посетен на 7 май 2013.
  11. а б в Абрамов Я. В. Майкл Фарадей. Его жизнь и научная деятельность. – 1892. – (Жизнь замечательных людей. Биографическая библиотека Ф. Павленкова).
  12. Gladstone, John Hall. Michael Faraday. London, Macmillan and Company, 1872. с. 53.
  13. Gladstone, John Hall. Michael Faraday. – London : Macmillan and Company, 1872. – P. 53.
  14. Wirtz, Croddy E. и др. Weapons of Mass Destruction: An Encyclopedia of Worldwide Policy, Technology, and History.. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1-85109-490-3. с. 86.
  15. Уиттекер Э. История теории эфира и электричества. Глава 6. Фарадей. – М.: Регулярная и хаотическая динамика, 2001. – 512 с. – ISBN 5-93972-070-6.
  16. Карцев В. П. Максвелл. – М.: Молодая гвардия, 1974. – (Жизнь замечательных людей).
  17. Pieter Zeeman. Nobel Lecture (англ.) (1903). Проверено 26 июля 2017.
  18. Кастильо, Серхио Парра. Наука высокого напряжения. Фарадей. Электромагнитная индукция // Наука. Величайшие теории. – М.: Де Агостини, 2015. – Вып. 19. – ISSN 2409 – 0069.
  19. Науката и вярата в живота на Майкъл Фарадей, Колин Ръсел
  20. Пугачева С. Г.. Каталог „Номенклатурный ряд названий лунного рельефа“. // Архив на оригинала от 10 май 2013. Посетен на 8 май 2013.
  21. Астероид Фарадей
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Michael Faraday“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.