Алесандро Волта
| Алесандро Волта Alessandro Volta | |
| италиански физик и химик | |
 | |
| Роден |
18 февруари 1745 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Комо, Италия |
| Религия | католицизъм[1] |
| Националност |  Италия |
| Работил в | Павийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика, химия |
| Алесандро Волта в Общомедия | |
Алесандро Волта (на италиански: Alessandro Giuseppe Antonio Anastasio Volta) е италиански физик и химик, живял през XVIII – XIX век.[2]
През 1809 г. Волта става асоцииран член на Кралския институт на Нидерландия.[3] В чест на работата му, Волта е обявен за граф от Наполеон Бонапарт през 1810 г.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 февруари 1745 г. в град Комо, Миланско херцогство, в аристократично семейство. Той е четвъртото дете в семейството на Филипо Волта и съпругата му Мадалена. Когато е на 7-годишна възраст, баща му умира и грижите за него поема чичо му, който се заема с неговото обучение, преподавайки му латински, аритметика и история.
През 1757 г. Волта е изпратен да учи в йезуитско училище с цел да стане адвокат, но много скоро разбира, че повече го интересуват физичните и химични явления. Ентусиазиран от тях, пише първото си научно произведение, озаглавено De vi attractiva ignis electrici ac phaenomenis inde pendentibus („Атрактивната сила на електрическия огън“), с която привлича вниманието на научните среди. През 1774 г. става той учител по физика в родния си град, където се посвещава на провеждането на различни експерименти. През 1775 г. изработва „електрофор“ – уред, с който се произвежда статично електричество. Следващите две години се занимава с химия на газовете и открива газа метан.
През 1779 г. Алесандро Волта става професор по експериментална физика в университета в Павия. Този пост той заема през следващите 40 години. През 1781 г. построява първия електроскоп. Той открива явлението контактна потенциална разлика, изобретява електрическия кондензатор, дава проект за телеграфия. Изследва също и топлинното разширяване на въздуха. Около 1800 г. открива и изработва първата електрическа батерия (т.нар. „волтов стълб“)[2], съставена се от редуващи се един върху друг медни и цинкови дискове, разделени с накиснато в електролит (напр. со̀лен разтвор) кече. Това е първата и десетилетия наред единствена батерия, източник на постоянно ЕДН. Подобен източник например използвал Майкъл Фарадей в прочутите си опити, с които открил явлението електромагнитна индукция. Той открива, че винаги може да се получи „електрическа сила“, когато два различни метала се поставят в проводяща течност.
През 1810 г. Наполеон му дава титлата граф, а също и го произвежда в сенатор на кралство Ломбардия. Отличѐн е високо и от австрийския император Франц II.[2]
Волта умира на 5 март 1827 г. в родния си град на 82-годишна възраст.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]- През 1897 г. на негово име е наречена единицата за електрично напрежение – волт.
- Преди въвеждането на еврото в Италия ликът на Волта е изобразен на банкнотата от 10 000 италиански лири.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 024167 // Швейцарски исторически лексикон. Посетен на 24 февруари 2026 г.
- 1 2 3 www.britannica.com
- ↑ Alessandro G.A.A. Volta (1745–1827) // Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences. Архивиран от оригинала на 3 септември 2015. Посетен на 20 юли 2015.
- ↑ Pancaldi, Giuliano. Volta, Science and Culture in the Age of Enlightenment. Princeton Univ. Press, 2003. ISBN 978-0-691-12226-7.
|
