Оптика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оптичен ефект

Оптиката (от древногръцки ὀπτική - поглед) е дял на физиката, изследващ поведението и свойствата на светлината, нейното взаимодействие с материята, както и изработването на инструменти, които я използват или откриват[1]. Оптиката обикновено описва видимата, инфрачервената и ултравиолетовата светлина. В същото време, тъй като светлината е електромагнитна вълна, други форми на електромагнитно излъчване като рентгеново лъчение, микровълни и радиовълни проявяват подобни свойства[1].

Повечето оптични явления могат да се обяснят с помощта на класическата електромагнитна теория на светлината. Светлината се моделира като сбор от частици, наречени фотони. Практическата оптика обикновено се извършва в рамките на опростени модели. Най-често срещаната от тях, геометричната оптика, разглежда светлината като праволинейно разпространяващи се лъчи; към нея спадат явленията отражение, пречупване и диаграми на хода на лъчите в огледала, лещи и оптични инструменти. Вълновата оптика е по-цялостен модел на светлината, който включва вълнови ефекти, като например дифракция и интерференция, които не могат да бъдат обяснени с геометричната оптика. Квантовата оптика е частта от оптиката, където се проявяват квантовите ефекти на светлината: топлинно излъчване, ефект на Комптън, ефект на Раман и различни фотохимични процеси. Нелинейната оптика изучава взаимодействието на светлинните полета с висок интензитет с веществото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Раздели на оптиката[редактиране | редактиране на кода]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б McGraw-Hill Encyclopedia of Science and Technology. 5th. McGraw-Hill, 1993.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • []

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]