Леща (оптика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Двойноизпъкнала леща

Лещата е оптичен елемент, който пропуска и пречупва светлината според законите на оптиката.

Фокус и сила[редактиране | редактиране на кода]

Разстоянието F от центъра на лещата до нейния главен фокус се нарича фокусно разстояние. То зависи от съотношението:[1]

,

където:

Оптичната сила на лещата (D) е обратнопропорционална на нейното фокусно разстояние (F):[1]

Оптичната сила на лещата се измерва в диоптри, като 1 диоптър = 1 метър–1

Технология и приложение[редактиране | редактиране на кода]

Лещи във фотографски обектив

Лещата се изработва най-често от оптично стъкло. За работа в ултравиолетовия и инфрачервения спектър се правят лещи от кварц, натриев хлорид, калиев хлорид и други по-редки материали. Тя има две работни повърхности със сферична или асферична (параболична, хиперболична или друга осево-симетрична) форма. Едната повърхност на лещата може да е и плоска. Съществуват цилиндрични и други лещи, където осевата симетрия е нарушена. Според формата на повърхностите лещите биват двойноизпъкнали, двойновдлъбнати, плоскоизпъкнали, плосковдлъбнати, вдлъбнатоизпъкнали (мениски) и др. Лещите най-често се изработват от оптично стъкло или прозрачна пластмаса с определени оптични свойства, най-важните от които са показател на пречупване, число на Абе и др.

Лещите трябва да пропускат максимално попадналата върху тях светлина. Затова те се правят от материали без или с минимално поглъщане. Друг източник на загуби е отражението от всяка една работна повърхност - то съставлява от 4 до 6% от попадналата в лещата светлина. За минимизиране на това отражение повърхностите на лещите се покриват с просветляващо (антиотражателно) покритие, което се състои от един или няколко тънки слоя. Така отражението може да се редуцира до под 1%, а при повече слоеве и до под 0.1% за дадена дължина на вълната или зададен интервал от спектъра, в който ще работи лещата. От значение е и спектралното разпределение на пропускането (или отражението). В зависимост от това всяка леща с покритие придобива цветен оттенък (вижте фотографския обектив на снимката).

Единична леща или комбинация от лещи се използват за направа на лупи, очила, телескопи, микроскопи, бинокли, обективи за фотоапарати, видеокамери, CD-ROM устройства и други.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((ru)) Недзьведь, О.В. Оптика глаза. Основы биофизики зрения. Минск, БГМУ, 2002. с. 35.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]