Направо към съдържанието

Леща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за растението. За оптичния елемент вижте Леща (оптика).

Обикновена леща
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Същински бобови (Fabeae)
род:Леща (Lens)
вид:Обикновена леща (L. culinaris)
Научно наименование
Medik., 1787
Обикновена леща в Общомедия
[ редактиране ]
Леща
Lentils, sprouted, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
Калций, Ca25 mg
Желязо, Fe3.21 mg
Магнезий, Mg37 mg
Фосфор, P173 mg
Калий, K322 mg
Натрий, Na11 mg
Цинк, Zn1.51 mg
Мед, Cu0.352 mg
Манган, Mn0.506 mg
Селен, Se0.6 μg

Лещата (Lens culinaris) е вид едногодишно растение от семейство Бобови (Fabaceae). Тя се отглежда за семената ѝ, които се използват за храна. На височина израства до 20 – 40 cm, но при повече грижи при отглеждането ѝ стига до 70 cm. Стъблото ѝ е изправено, силно разклонено още от основата, а листата ѝ са сложни, перести. Всеки отделен лист има 3 – 7 чифта продълговати листчета, а на върха завършва с дълго раздвоено или просто мустаче.

Лещата е култивирана за първи път в Плодородния полумесец, в Близкия изток и след това се разпространява в Европа, Близкия изток, Северна Африка и Индо-Гангската равнина. Най-старите известни находища на култивирана леща са от гръцката пещера Франкти и датират от 11 000 г. пр. н.е. При археоботанически разкопки са открити карбонизирани останки от семена на леща разнообразни от места като Тел Рамад в Сирия (6250–5950 г. пр. н.е.), Бейда в Йордания, Хачилар в Турция (5800–5000 г. пр. н.е.), Тепе Сабз в Иран (5500–5000 г. пр. н.е.), Аргиса-Магула Тесали в Гърция (6000–5000 г. пр. н.е.) и др.[1]

  1. Jain, Shri Mohan, Al-Khayri, Jameel M., Johnson, Dennis V. Advances in Plant Breeding Strategies: Legumes: Volume 7. Springer, 2019. ISBN 978-3-030-23399-0.