Аминокиселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аминокиселини)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обща структура на алфа-аминокиселина.

Аминокиселините са химични съединения, в молекулата на които присъстват задължително аминогрупа и химична група, придаваща киселинни свойства на съединението (при органичните киселини е карбоксилна група). Най-известните аминокиселини са α-аминокиселините с карбоксилна група, в края на въглеродната верига, от тях са изградени всички генно детерминирани белтъци. Наричат се α (алфа) – аминокиселини, защото аминогрупата и карбоксилната група са разделени от един (α = първата буква от гръцката азбука) въглероден атом. Когато карбоксилната група и аминогрупата са разделени от два и повече въглеродни атоми те се наричат β-,γ- и т.н. аминокиселини.

Протеиногенни аминокиселини[редактиране | редактиране на кода]

Протеиногенните киселини са тези, които изграждат белтъците във всички живи организми. Всички протеиногенни киселини са α-аминокиселини.

С изключение на глицина всички останали протеиногенни киселини са хирални съединения и имат два енантиомера: L- и D-форма. Биологично активни (т.е. тези които участват в изграждането на белтъците) са само L-формите (това означава, че те въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). Освен това в метаболитно отношение 20-те алфа-аминокиселини в организма се делят на заменими (3), незаменими (9) и условнозаменими (8).

Незаменимите аминокиселини не могат да бъдат синтезирани от животинския организъм, единствения начин да се набавят е чрез храната. Растенията и микроорганизмите могат да синтезират всички необходими аминокиселини, затова при тях няма незаменими аминокиселини. Условнозаменимите киселини са незаменими само в определени случаи (напр.: новородени и малки деца, бременни жени, хора със заболявания свързани с обмяната на веществата), за останалите хора те са заменими.

Аминокиселини
незаменими условно заменими заменими
название съкращение РНК-кодиране название съкращение РНК-кодиране название съкращение РНК-кодиране
трибуквено еднобуквено трибуквено еднобуквено трибуквено еднобуквено
Валин Val V GUU, GUC, GUA, GUG Аргинин Arg R CGU, CGC, CGA, CGG, AGA, AGG Аланин Ala A GCU, GCC, GCA, GCG
Изолевцин Ile I AUU, AUC, AUA Аспарагин Asn N AAU, AAC Аспарагинова киселина Asp D GAU, GAC
Левцин Leu L UUA, UUG, CUU, CUC, CUA, CUG Глицин Gly G GGU, GGC, GGA, GGG Глутаминова киселина Glu E GAA, GAG
Лизин Lys K AAA, AAG Глутамин Gln Q CAA, CAG
Метионин Met M AUG Пролин Pro P CCU, CCC, CCA, CCG
Треонин Thr T ACU, ACC, ACA, ACG Серин Ser S UCU, UCC, UCA, UCG, AGU, AGC
Триптофан Trp W UGG Тирозин Tyr Y UAU, UAC
Фенилаланин Phe F UUU, UUC Цистеин Cys C UGU, UGC
Хистидин His H CAU, CAC

Химична структура на аминокиселините[редактиране | редактиране на кода]

Основните 20 аминокиселини могат да се разделят на четири основни категории, според свойствата на остатъка (Р или R):

Неутрални аминокиселини с неполярен остатък[редактиране | редактиране на кода]

Неутрални аминокиселини със слабо полярен остатък[редактиране | редактиране на кода]

Аминокиселини с ациден остатък[редактиране | редактиране на кода]

Аминокиселини с основен остатък[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Биологическая химия : учебник / А. Д. Таганович [и др.]; под общ. ред. А. Д. Тагановича. 2-е изд., исправленное. – Минск : Вышэйшая школа, 2016. – 671 с. : ил. ISBN 978-985-06-2703-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]