Зърнено-бобови култури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Зърнено-бобовите култури са група културни растения от семейство Бобови, които се отглеждат преди всичко заради зърното (семената) си с високо белтъчно съдържание.

Обща информация[редактиране | edit source]

Към групата на зърнено-бобовите се отнасят културите:

а също така и някои по-малко познати култури, като

Зърното от част от тях се използва за храна на хората в сварено състояние (в България фасул, леща; а при някои народи — нахут, бакла и грах), поради което тези култури се наричат най-общо „варива“. Зърното от други култури — грах, бакла, лупина, фий, бурчак, секирче, се смила и под формата на брашна участва в производството на концентрирани фуражи като естествен източник на протеин. Соята се явява специфична зърнено-бобова култура, от зърното на която се добива растително масло, а обезмасленото брашно е изключително ценно като хранителен продукт. Зърното от нахута се използва и за печене — производство на ядки.

На една част от тези култури за храна на хората се използва целия боб (чушка) или неузрелите семена във фаза наливане — при фасула, баклата и граха. По този начин се оформя едно отделно направление на производство — отглеждането им като зеленчукови култури.

Характерно за тази група култури е високото съдържание на протеини и във вегетативната им маса. Ето защо останалата след овършаване на зърното слама е ценен фураж. Част от тези култури (грах, фий, бурчак, секирче) се използват за сеитба на фуражни смеси с участие на зърнено-житни култури (ечемик, тритикале, овес и др.), които се покосяват след залагане на генеративните органи и така се използват както за зелени фуражи или за сено в животновъдството. Друго приложение на вегетативната маса е за „зелено торене“ на бедни почви.

Зърнено-бобовите култури имат незаменимо агротехническо значение, най-вече поради „способността“ им да обогатяват почвата с азот. Тази способност се дължи на специфичната симбиоза между бобовите растения и така нар. грудкови бактерии (Rhizobium). Тази група бактерии живеят свободно в почвата и се „настаняват“ в образуваните от бобовото растение грудки, като фиксират азота от почвения въздух. Тази особеност на бобовите култури ги прави от една страна отлични предшественици за повечето култури, а от друга страна предполага редуциране на азотното торене в сеитбообращението.

Зърнено-бобовите култури се отглеждат във всички континенти, като в географски отдалечените от нас държави се отглеждат и някои непознати култури. Счита се, че площта на тази група култури в света е 1,2–1,5 млн. дка, а на половината от тази площ се отглежда соя. У нас площите, заети със зърнено-бобови култури напоследък са незначителни, след като в началото на 80-те са достигали 1,5 млн. дка. Причините за намаления интерес са чисто икономически и конюнктурни (липса на пазари и държавна регулация), тъй като са налице обективни (почвено-климатични) условия и добре разработена научно-приложна база (сортове и технологии) за поне 15-кратно нарастване на площта им в България.

Повече информация[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]