Слана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за вида валеж. За реката в Централна Европа вижте Слана (река).
Слана

Сланата е вид нисък, хоризонтален валеж.[1]

Образува се при силно нощно излъчване от земната повърхнина при температура под 0 °C. Водната пара от въздуха, който допира изстудената земната повърхност, сублимира върху нея във вид на ледени кристали. Възможно е да се образува слана и върху снежна покривка.[1]

Сланата не е вредна за растенията, защото причината за увреждането им е понижената температура под 0 °C. Сланата намалява вредните последици, тъй като при образуването ѝ се отделя топлина.[1]

Първите есенни слани в България са с най-голяма честота през първата половина на октомври. Понякога се проявяват през последното десетдневие на септември. Най-ранната и най-късната есенна слана са регистрирани в град Трън.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Векилска, Бистра. Обща климатология. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012. ISBN 978-954-07-3383-8. с. 159.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]