Наводнение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наводнение в парк
Речно наводнение
Индикатор на нивото на водата при наводнението в Разград през 1947

Наводнение се нарича временното заливане на дадена земна местност или територия с огромно количество вода[1] вследствие на повишаването на нивото на река, езеро, море или океан. Причините за повишаването на нивото на тези водни басейни могат да бъдат различни – проливни дъждове, топене на снегове, скъсване на язовирна стена, или образуване на цунами.[2] Наводненията може да са следствие и от различни селскостопански дейности като напояване, еродиране на почвата, дренажи и други.

Наводненията могат да нанесат значителни щети на сгради, коли, мостове, пътища и дори да отнемат човешки животи, особено в по-бедните срани където няма защити срещу тях. При наводнения е опасно укриването в подлези и надлези.

Основни типове наводнения и причини[редактиране | редактиране на кода]

Речно наводнение[редактиране | редактиране на кода]

Бавен тип: Този тип се предизвиква от продължителни валежи или бързо снеготопене, които карат реката да излезе от коритото си. Причините може да са силни дъждове от мусони, урагани или тропически бури. Свлачища, плаващи отломки и лед могат да задръстят коритото на реката и също да предизвикат бавно наводнение.

Бърз тип: Бързият тип речно наводнение е резултат от внезапни интензивни гръмотевични бури или от внезапно освобождаване на вода от язовири и ледници в горните течения на реките.

Естуарно наводнение[редактиране | редактиране на кода]

Естуарното наводнение обикновено се предизвиква от огромни морски приливни вълни, предизвикани от бурни ветрове. Понякога причината за бурните ветрове са тропични или извънтропични циклони.

Крайбрежно наводнение[редактиране | редактиране на кода]

Наводнение в Кий Уест, Флорида, предизвикано от урагана Уилма

Крайбрежните зони могат да бъдат наводнени от силни бури в морето, в резултат на които се зараждат вълни надхвърлящи съоръженията за предпазване или в особено тежки случаи – от цунами или тропически циклони. Щормовите приливи от тропически или извънтропически циклони също попадат в тази категория. Изследване на NHC (National Hurricane Center) определя:

„Щормовият прилив е необичайното издигане на вода, генерирано от буря, над и отвъд прогнозираните астрономически приливи. Щормовият прилив не трябва да се бърка с прилива, причинен от буря, който се определя като покачване на нивото на водата поради комбинацията от щормови и астрономически прилив. Това покачване на нивото на водата може да доведе до екстремни наводнения в крайбрежните райони, особено когато щормовият съвпада с нормалния прилив, в резултат на което се получават приливи, причинени от бури, достигащи в някои случаи до 20 и повече фута.“[3]

Катастрофално наводнение[редактиране | редактиране на кода]

Предизвиква се от неочаквано събитие като скъсване на язовирна стена или като резултат от друго бедствие (земетресение или вулканично изригване).

Предизвикано от човека наводнение[редактиране | редактиране на кода]

Наводнение, породено от внезапни инциденти по тунели и тръби, причинени от работници и водопроводчици.

Кално наводнение[редактиране | редактиране на кода]

Калното наводнение е предизвикано от натрупването на оттичащи се води върху обработваема земя. Оттичащите се води откъсват седименти и почвени частици и ги понасят със себе си. Калното наводнение се забелязва най-често, когато достигне населените места.

Други видове[редактиране | редактиране на кода]

Наводнения могат да бъдат предизвикани и когато вода се натрупва върху непромокаем терен и не може бързо да се оттече, поради слабо изпарение или други причини. Наводнения се предизвикват също и от някои бобри, които строят бентове. Бобрите могат да нанесат значителна вреда и да наводнят нискоразположени селскостопански и урбанизирани райони.

Негативни последици от наводненията[редактиране | редактиране на кода]

Първични последици[редактиране | редактиране на кода]

Първичните последици са разрушения на мостове, коли, сгради, пътища, канали и канализационни системи.

Възможна е и загуба на човешки живот.

Вторични последици[редактиране | редактиране на кода]

Наводнение
  • Замърсяване на водата. Липса или ограничено количество на чиста питейна вода.
  • Болести – Нехигиенични условия, разпространение на болести, причинени от мръсна вода.
  • Вреда на обработваемата земя и реколтата – унищожаване на добивите.
  • Някои дървета може да умрат от задушаване.
  • Унищожена транспортна мрежа, трудна възможност за получаване на помощ в засегнатите райони.

Дългосрочни последици[редактиране | редактиране на кода]

  • Икономически – икономическа криза поради липсата на приходи от туризъм, харчене на средства за възстановяване на щетите, увеличаване на цените на храната поради намаления добив и т.н.

Положителни последици[редактиране | редактиране на кода]

Освен разрушителното действие, наводненията могат да имат и благоприятен ефект, особено по-честите и малки по размер наводнения. Те спомагат за презареждане на подземните води, което прави по-плодородна почвата и я обогатява с хранителни вещества, които са в дефицит по принцип. Придошлите води предоставят така необходимите водни ресурси, по-специално в сухите и полусухите райони, където валежите могат да бъдат твърде неравномерно разпределени през цялата година. Сладководните наводнения в частност играят важна роля в поддържането на екосистемите в речните коридори и са ключов фактор в поддържането на биоразнообразието в заливите.[4] Наводненията могат да спомогнат за увеличаване на риболова и за миграцията на някои риби. Като следствие от това някои птици, които се хранят с риба могат индиректно също да бъдат облагодетелствани от наводненията.

В исторически план, периодичните наводнения на река Нил, Инд, или Тигър и Ефрат предпоставят жизненоважни ресурси за оцеляване на древните народи по тези места.

Контрол и превенция[редактиране | редактиране на кода]

Малка бариера, повече или по-малко ефикасна взависимост от размера на наводнението
Насипи като средство за защита срещу наводнения

Европа[редактиране | редактиране на кода]

Още помнейки разрушенията от великото наводнение в Париж през 1910, френското правителство построява няколко водохранилища, които предотвратяват обичайните наводнения от река Сена. Лондон е защитен от наводнения от Бариерата на река Темза – голяма механична бариера, която се активира при повишаване на морското ниво. Във Венеция също са изградени много диги и насипи, които едва устояват на по-големите приливи. На река Адидже в северна Италия е изграден подземен канал за оттичащи се води, за да бъде намален риска от естуарни наводнение. Каналът е използван два пъти – през 1966 и 2000. Нидерландия е една от най-нискоразположените страни в света и разполага с най-големите и ефективни защити от наводнение. По крайбрежието на страната са изградени многобройни водохранилища, шлюзове и водозащитни прегради, валове, насипи, диги и бариери. Защитата е изградена след голямото наводнение през 1953 година, засегнало страната. В Санкт Петербург е завършен проект за предотвратяване на наводненията през 2008. Австрия контролира непрекъснато река Дунав вече 150 години, а Северна Ирландия разполага със специална компания, бореща се с наводненията.

Северна Америка[редактиране | редактиране на кода]

Друга огромна система за предпазване от наводнение се намира в канадската провинция Манитоба. След наводнението в Уинипег през 1950, за да предпази града от бъдещи наводнения, правителството на Манитоба построява масивна система от насипи, диги, отводнителни бентове. Системата успешно върши своята работа и предпазва Уинипег по време на наводнението през 1997. Съседните градове на Уинипег са без защита и биват сериозно засегнати. Агломерацията на Ню Орлиънс, САЩ, 35% от която е разположена под морското равнище, е защитена от стотици мили насипи и бариери. Тази система претърпява катастрофален провал по време на преминаването на урагана Катрина. Резултатът е наводняването на 50% от агломерацията, като нивото на водата на някои места достига до 8 метра.

Африка и Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Индия, Бангладеш и Китай са създадени специални селски райони, които да бъдат наводнявани, за да бъдат предпазени градовете. Някои хора смятат, че обезлесяването увеличава риска от наводнения, излагайки теорията, че продължителността на наводнението намалява при наличието на гори. В Египет язовирите на река Нил също предпазват от наводнения.

Прогнозиране[редактиране | редактиране на кода]

Гигантска вълна в Астурия, 4 март 2014 г.

Възможността за информация за приближаването на наводнение позволява на хората да предприемат подходящи предпазни мерки[5]. Например фермерите, знаейки за предстоящото наводнение, могат да отведат животните си от по-ниските места, а комуналните служби могат да създадат запаси за извънредни ситуации на провизии и материали, за да бъдат в състояние да ги разпределят в случай на проблеми с доставките по време на наводнението. В случай на опасност от голямо наводнение, може да се организира евакуация от опасните места.

С цел да се прогнозират речните наводнения с достатъчна точност, трябва да има на разположение данни за речния отток и зависимостта му от валежите в продължение на достатъчно дълъг период на наблюдение.[6] След това тези данни се сравняват с настоящите показатели. Такива например са нивото на водата в язовири, нивото на подпочвените води, степента на насищане с вода на водоносния хоризонт и др.

Данните на метеорологичните радиолокационни станции за валежите и общите методи за прогнозиране са много важни за предсказване на настъпващите наводнения. В районите, където има данни от дългосрочни наблюдения, интензивността и височина от наводнението може да се предвиди с доста добра точност и за достатъчно дълъг период от време. Службите за прогнозиране на наводненията обикновено дават информация за максималното очаквано ниво на водата и приблизителното време на настъпването му за най-важните места по протежението на дадената река.[7] Също така могат да се изчислят периодите на повторяемост на наводненията. В много страни, рискът от наводнения в градските райони се оценява относително към т.н. „стогодишно наводнение“ – еднократно наводнение, чиято вероятност за поява е приблизително 63% веднъж на сто години.

Според информация на подразделението на Националната метеорологична служба на САЩ в Таунтън, Масачузетс, закономерността е, че при падането на 22 mm валежи в рамките на един час, започва опасно натрупване на вода върху водонепропускливите повърхности, към които обикновено се отнасят голяма част от повърхностите в градските райони. Много подразделения на метеорологичната служба на САЩ издават ръководства за оценка на валежите, които съдържат информация за вида на валежите който трябва да падне, за да започне внезапно или голямо наводнение.[8].

Използва се хеликоптерна и сателитна фотография, която позволява по цвета да се определи дебелината на леда в дадена река, и след физически изчисления, да се разбере доколко се издига водата в реката, къде, кога и за колко време.

Службите за предупреждение при наводнения трябва да предприемат следните действия:

  • Да повишат или изменят нивото на опасност от наводнение, и да го доведат до вниманието на съответните служби;
  • В случай на необходимост, да информират населението за опасността от наводнение.

Решението за промяна на текущото ниво на опасност следва да се основава на набор от данни, които включват:

  • Надеждност на прогнозните данни и оценяване въз основа на тях на възможното развитие на ситуацията в разглеждания период
  • Колко време трябва на населението за реагиране на предупреждението
  • Времевият интервал от момента на взимане на решението за опасността до информирането на населението
  • Необходимостта да се избегнат ненужните предупреждения, тъй като те могат да доведат до значителни разходи и намаляване на ефективността при бъдещи предупреждения
  • Необходимостта да се избегнат ситуации, при които предупреждението за наводнение е отменено, но след кратък период от време е обявено отново.

Най-смъртоносните наводнения в света[редактиране | редактиране на кода]

Брой на жертвите Наводнение Място Дата
2 500 000 – 3 700 000 Китайско наводнение през 1931 Китай 1931
900 000 – 2 000 000 Наводнение на Жълтата река (Хуанхъ) Китай 1887
500 000 – 700 000 Наводнение на Жълтата река (Хуанхъ) Китай 1938
231 000 скъсване на стената на язовир Баникао Китай 1975
230 000 Цунами в Индийския океан Индонезия 2004
145 000 Наводнение на река Яндзъ Китай 1935
100 000 Наводнението на Свети Феликс Нидерландия 1530
100 000 Наводнение в делтата на Червената река Северен Виетнам 1971
100 000 Наводнение на река Яндзъ Китай 1911

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. MSN Encarta Dictionary. Flood. Retrieved on 2006-12-28. Archived 2009-10-31.
  2. Glossary of Meteorology (June 2000). Flood. Retrieved on 2009-01-09.
  3. Storm Surge Overview. // noaa.gov. Посетен на 3 December 2015.
  4. WMO/GWP Associated Programme on Flood Management „Environmental Aspects of Integrated Flood Management.“ WMO, 2007
  5. Environment Agency – Flood Warnings
  6. Australia rainfall and river conditions
  7. AHPS. // Архив на оригинала от 2013-05-15. Посетен на 2013-01-29.
  8. FFG. // Архив на оригинала от 2013-05-15. Посетен на 2013-01-29.