Равнина (география)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Равнина.

Изглед от Дунавската равнина (на заден план се вижда Стара планина).

Равнината е участък от земната повърхност, за който са характерни неголеми отклонения от височината (до 200 m) и малък наклон (до 5°).[1] Равнините заемат 64% от сушата. Най-голямата равнина е Амазонската низина, която заема над 5 млн km². Добре познати равнини са Дунавската равнина, Тракийската низина, Индо-Гангската равнина, Източноевропейската равнина.

В зависимост от надморската височина равнините се разделят на: низинни (до 200 m); хълмисти (200 – 600 m), планински (над 600 m). В зависимост от произхода си те биват платформени и орогенни.

Според преобладаващите външни процеси могат да се различат денудационни и акумулативни равнини.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]