Балхаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балхаш
Балқаш Көлі
— солено, безотточно —
Спътникова снимка на езерото Балхаш.
Спътникова снимка на езерото Балхаш.
Relief Map of Kazakhstan.png
46.5408° с. ш. 74.8789° и. д.
Местоположение в Казахстан
Местоположение Казахстан
Координати 46°32′27″ с. ш. 74°52′44″ и. д. / 46.540833° с. ш. 74.878889° и. д.
Притоци Или, Каратал, Аягуз
Дължина 605 km
Ширина от 19 до 74 km
Площ 16 400 km2
Дълбочина 5,8 m (средна)
26,5 m (максимална)
Воден обем 1053
Надм. височина 341 m
Басейн 413 000 km2
Балхаш в Общомедия

Балха́ш (на казахски: Балқаш Көлі) е безотточно полу-солено езеро в югоизточната част на Казахстан, второто по големина солено езеро в света (след Каспийско море) и 14-тото най-голямо като въобще. Уникалността на езерото е в това, че то е разделено чрез тесен пролив на две части с различни химични характеристики на водата – в западната част тя е сладка, докато в източната е солена.[1] Източната част е около 1,7 пъти по-дълбока от западната. Най-големият град, разположен на брега на езерото, също се нарича Балхаш.

Езерото административно попада в три области на Казахстан: Алматинска област, Жамбълска област и Карагандинска област. Макар размерът на езерото временно да нараства, има опасения, че то става все по-плитко, поради опустиняване и промишлена дейност.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите историко-географски сведения за езерото се появяват при китайците, които имат контакт със Средна Азия. През 607 г. са съставени карти на 44-те държави, които съществуват по това време в Средна Азия, но никоя от тях не се запазва до днес. От 8 век територията от езерата до Тяншан става известна като Седморечие, където се смесват културите на номадите (тюрки и монголци) с тези на уседналите народи на Средна Азия.[2]

Александър фон Хумболт вярва, че езерото Балхаш е било известно на китайците под името „Си Хай“ („Западно море“). Тюрките и монголците го наричат Ак Денгиз („Бяло море“). Казахите пък наименуват езерото „Тенгиз“ („море“).[3]

През 18 век „Тенгиз“ се появява на няколко карти: в издадена през 1716 г. карта на шведския офицер Йохан Ренат Густав,[4] както и в „картата на Русия и Велика Татария“, съставена от капитан Филип Йохан фон Страленберг и издадена през 1730 г. в Стокхолм. През 1834 г. астрономът Василий Фьодоров определя точното местоположение на Балхаш и частично заснима бреговете му,[3], а в периода от 1837 до 1843 г. са проведени няколко експедиции в района на езерото, изучени са бреговете му и се провежда пробен риболов, който показва отсъствието на деликатесни есетри и незначителен улов, в сравнение с рибната промишленост на езерото Зайсан. Експедиция от 1851 – 1852 г. изучава дълбочините на езерото и възможността за плаване в него.[5] По времето на китайската династия Цин езерото е северна граница на китайската държава, но през 1864 г. в съответствие с руско-китайско съглашение Балхаш и прилежащите към него територии се прехвърлят на Руската империя.[6] В периода 1850 – 1860 г. Балхаш и река Или са изследвани от казахския учен Чокан Валиханов, който указва сходствата в произхода и историческото образуване на Балхаш и Алакол.[7]

Голям принос за изследването на езерото прави руския географ Лев Семьонович Берг. През 1900 – 1906 г. Туркестанският отдел на Руското географско дружество му поръчва да проведе географо-хидроложко изследване на Аралско море. В хода на експедицията Берг доказва, че Балхаш лежи зад пределите на Арало-Каспийския басейн и че те не са били съединени в миналото. Също така, той достига до извода, че Балхаш не пресъхва и водата в него е прясна. Поради бедността на фауната в езерото, той прави извод, че водоемът е по-скоро млад.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на водосборния басейн на Балхаш.

Езерото е остатък от древното Ханхайско море, някога заемащо цялата Балхаш-Алаколска депресия. Площта му е около 16 хил. km2 (2000 г.),[8] което го прави най-голямото езеро, изцяло разположено на територията на Казахстан. Надморската му височина е около 340 m. Дължината му е около 600 km, а ширината му се изменя от 9 до 19 km в източната част до 74 km в западната. Общата дължина на бреговата линия е 2385 km.[9] Западната част е относително плитководна и сладководна, а източната е с по-дълбока и по-солена вода.[10] Дълбочината на пролива, съединяващ двете части, е около 6 m.[1]

С цифри са обозначени по-големите полуострови, острови и заливи:
Balkhash labeled ru.jpg
  1. Полуостров Сариесик, разделящ езерото на две части и пролив Узинарал
  2. Полуостров Байгабил
  3. Полуостров Балай
  4. Полуостров Шаукар
  5. Полуостров Кентубек
  6. Острови Басарал и Ортаарал
  7. Остров Тасарал
  8. Залив Шемпек
  9. Залив Саришаган
Въздушна снимка на полуостров Сариесик и пролив Узинарал.

Западните и северните брегове на Балхаш са високи (20 – 30 m) и скалисти, съставени от пелозойски скали. Южните брегове от залив Карашаган до делтата на река Или са ниски (1 – 2 m) и песъчливи, периодично наводнявани, а на места се срещат хълмове с височина 5 – 10 m.[7] Бреговата линия е разчленена от многобройни заливи. Големите острови са малко, като най-големите са Басарал и Тасарал. Общият брой на островите е 43, като тяхната обща площ е около 66 km2,[11] но с понижението на водното ниво се образуват нови острови, а площта на вече съществуващите се увеличава.[12]

Общата средна минерализация на Балхаш е 2,94 g/l.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

гр. Балхаш
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
13
 
-9
-18
 
 
10
 
-8
-18
 
 
10
 
0
-10
 
 
11
 
14
3
 
 
15
 
22
10
 
 
12
 
28
16
 
 
10
 
30
18
 
 
8
 
28
16
 
 
4
 
22
9
 
 
9
 
13
2
 
 
14
 
3
-6
 
 
15
 
-5
-13
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: Погода и Климат – климат Балхаша

Климатът в района на езерото е пустинен. Средната максимална температура през юли е 30 °C, а през януари е около -9 °C. Средното количество годишни валежи е 131 mm, а относителната влажност на въздуха е 55 – 60%.[13]

Температурата на водата на повърхността на езерото варира от 0 °C през декември до 28 °C през юли. Езерото замръзва ежегодно и е покрито с лед от ноември до април.[14]

Температура на водата на езерото (°C) в зависимост от дълбочината (1985 – 1987 г.)[15]
Дълбочина Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек
Източна част на езерото
0 −0.2 0.2 13.9 19.0 23.4 23.2 17.2 11.4
10 1 10.8 16.7 21.7 22.8
20
(около дъното)
1.7 1.9 8.9 13.7 14.6 19.7 17.1 11.5
Западна част на езерото
0 0.0 0.8 6.7 13.3 20.5 24.7 22.7 16.6 7.8 2.0
3
(около дъното)
0.3 2.2 6.5 13.1 19.6 24.1 22.6 16.5 7.4 2.0

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

На бреговете на езерото растат върби, от Poales: Phragmites australis, Typha angustata, както и няколко вида Scirpus, сред които ендемита Scirpus kasachstanicus. Под водата растат няколко вида от родовете Myriophyllum и Potamogeton. Фитопланктонът, чиято концентрация през 1985 г. достига 1,127 g/l, е представен от многобройни видове водорасли.[15]

Фауната на езерото в миналото е богата, но от началото на 1970-те години биоразнообразието започва да намалява, поради влошаването на качеството на водата. Дотогава бентосът е представен от мекотели, ракообразни и водни насекоми. Зоопланктонът, чиято концентрация през 1985 г. е 1,87 g/l, също е бил обилен, особено в западната част. В езерото има около 20 вида риба, от които 6 са местни (Schizothorax pseudoksaiensis, S. argentatus, Perca schrenkii, Nemachilus strauchi, N. labiatus и Phoxinus poljakowi), а останалите са внесени. Основните промишлени риби са шаран, распер и Sander.[15]

Тръстиката, обилно растяща на южния бряг на езерото, особено около делтата на река Или, е служила за отлично убежище за птиците. Изменението на хидроложкия режим води до деградация на делтата на Или – от 1970 г. насам нейната площ се е смалила от 3046 до 1876 km2, в резултат на което водно-блатните земи са се съкратили. Усвояването на земята, използването на пестициди и прекомерната паша също повлияват отрицателно на биоразнообразието на басейна. В горите на делтата до 20 век живее каспийския тигър, който се храни с дивите свине там. През 1940-те години в долината на Или е аклиматизирана внесената от Канада ондатра.

Балхаш попада в ареала на големия корморан, мраморнат апатица, колхидския фазан, скалния орел и Egretta.[16]

Градове и икономика[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от езерото към Балхашкия металургичен комбинат.

Най-големият населен пункт на брега на езерото е град Балхаш (ок. 80 хил. души). Градът е разположен на северния бряг, а неговото градообразуващо предприятие е Балхашкият металургичен комбинат. Голямо находище на мед, открито през 1928 – 1930 г., се разработва в селищата на север от езерото. На западния бряг на езерото, в района на град Приозьорск, са разположени много военни обекти, построени по съветско време. Във военното селище Балхаш-9 между град Балхаш и Приозьорск са разположени радиолокационни станции на системите за предупреждение за ракетно нападение „Дарял-У“, „Днепър“ и „Днестър“. На запад от селището Саришаган е разположен полигон на противоракетната отбрана, а на юг, в залива Кашкантениз, се е намирал изпитателен полигон за лазерно оръжие Тера-3. Южният бряг на езерото почти не е заселен.

Почивният потенциал на езерото привлича някои туристи. Изградени са няколко пансиона. В рамките на движението за съхранение на езерото се провеждат различни спортни мероприятия.[17][18]

Риболов[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки сравнителната бедност на фауната, икономическото значение на Балхаш се базира на риболова и развъждането на риба, което започва през 1930-те години.[1] През 1960-те години вече се добиват 30 хил. тона риба годишно. Уви, през 1990-те години уловът спада до 6,6 тона риба годишно. Намаляването на улова се обяснява с отсъствието на програми по възпроизвеждането на рибните ресурси, както и с широко разпространеното бракониерство.[16]

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

Още от съветско време се правят опити да се реши проблема с енергоснабдяването в югоизточната част на Казахстан: разработен е план за строителство на електроцентрала на брега на Балхаш. През 1979 г. е избрана строителна площадка за строежа на Южноказахстанската ТЕЦ и е основано селището Улкен, но след известно време строителните работи са спрени. През 1997 г. е решено площадката да се използва за построяването на АЕЦ,[19] но протестите на еколозите и местните жители[20] отново спират плана. Така в края на 2008 г. правителството приема решение за строежа на ТЕЦ Балхаш.[21][22]

Плаване[редактиране | редактиране на кода]

По езерото Балхаш и в долното течение на река Или се осъществява редовно съдоходство. Флотът се използва основно за риболов и превоз на риба, но и за транспорт на минерално-строителни суровини и селскостопанска продукция. Поради недостатъчно финансиране, работите по задълбочаване на езерото чрез изкопаване на дъното са сведени до минимум, което не позволява използването на съдове с голям тонаж в повечето участъци на езерото.

Плаването в езерото е организирано през 1931 г. – в град Балхаш са доставени два парахода и три баржи.[23] Към 2004 г. в басейна на Балхаш и Или се експлоатират 87 съда, от които 7 пасажерски, 14 товарни и 15 буксирни.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Плаж на езеро Балхаш.

Съществуват сериозни опасения относно екологичната ситуация на езерото, особено що се отнася до възможността от повтаряне на екологичната катастрофа от Аралско море.[16] От 1970 г. започва използването на водите на река Или за запълването на Капчагайското водохранилище, което води до понижаване на притока към Балхаш с 2/3 и понижаване на водното му ниво.[1] Скоростта на понижение на водното ниво е около 15,6 cm на година, което силно превишава темпа на естественото понижение в периода 1908 – 1946 г. (9,2 cm на година).[24] Пресъхването на Балхаш се наблюдава особено добре в по-плитката му западна част. В периода 1979 – 2001 г. малкото солено езеро Алакол, разположено на 8 km южно от Балхаш, на практика изчезва, а южната част на Балхаш губи около 150 km2 водна повърхност през този период.[12] От 16 езерни системи около Балхаш са останали само 5, а процесът на опустиняване вече обхваща около 1/3 от басейна.[25]

Още един фактор, влияещ отрицателно на екологията на басейна са отпадъчните води от Балхашкия металургичен комбинат. В началото на 1990-те години обемът на отпадъците е 280 – 320 хиляди тона на година, като на дъното на езерото има 76 тона мед, 68 тона цинк и 66 тона олово. Вредни вещества постъпват в езерото и чрез утечки от съседното хвостохранилище.[26] Към момента текат работи по значителното намаляване на вредните емисии в езерото.[26] Основните замърсители на Балхаш с тежките метали (мед и цинк), както и нефтените продукти.

Замърсени води постъпват в Балхаш не само от комбината, но и от Китай. На пограничните пунктове е фиксирано силно превишаване на съдържанието на мед и други вещества.[26][27][25]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Lake Balkhash. // Encyclopedia Britannica.
  2. Svatopluk Soucek. A History of Inner Asia. Cambridge University Press, 2000. ISBN 0521657040. с. 369.
  3. а б В. Николаев. Прибалхашье. Алма-Ата, Кайнар, 1984. с. 155.
  4. Макшеев А.. Карта Джунгарии, составленная Шведом Ренатом во время его плена у калмыков с с 1716 по 1733 год. // vostlit.info.
  5. Императорское русское географическое общество. Отделение физической географии // Записки Императорского русскаго географическаго общества по общей географии. – типография В. Безобразова, 1867. – с. 329 – 347.
  6. Власть любой ценой: Настоящая история китайца Цзян Цзэминя. Глава 14. // Великая Эпоха (The Epoch Times).
  7. а б Казахская ССР: краткая энциклопедия / Гл. ред. Р. Н. Нургалиев. – Алма-Ата: Гл. ред. Казахской советской энциклопедии, 1991. – Т. 2: Природа. Естественные ресурсы. Население. Экономика. Народное благосостояние. – С. 101 – 102. – 31 300 экз. – ISBN 5-89800-002-X.
  8. Igor S. Zektser, Lorne G Everett. Groundwater and the Environment: Applications for the Global Community. CRC Press, 2000. ISBN 1566703832. с. 175.
  9. Lake Balkhash. //
  10. dic.academic.ru. Выдержки из Большой советской энциклопедии. //
  11. Горкин А.П.. Балхаш. // География: Современная иллюстрированная энциклопедия.
  12. а б Guillaume Le Sourd, Diana Rizzolio. United Nations Environment Programme – Lake Balkhash. // UNEP Global Resource Information Database.
  13. Погода и Климат – климат Балхаша. //
  14. Ice Melts on Lake Balkhash, Kazakhstan
  15. а б в International Lake Environment Committee. Lake Balkhash. // World Lakes Database.
  16. а б в Или-Балхаш – Концепция устойчивого развития. // UNDP Kazakhstan.
  17. Стартует юбилейная международная регата „Или-Балхаш 2005“. // Казах.ру.
  18. Казахское Информагентство. Зарубежные гости в восторге от озера Балхаш: Новости туризма. // В ОТПУСК.РУ8.
  19. Гульсум Кунелекова. Из века в век. // газета „Мегаполис“ № 43 (307).
  20. Исследования: АЭС на Балхаше. // COMCON-2 Eurasia.
  21. Лариса Штоппель. И ГЭС, и ТЭС, и на дуде игрец. // «Экспресс К» № 213 (16599).
  22. Проект „Строительство Балхашской ТЭС“. // АО „САМРУК-ЭНЕРГО“ – АО „Балхашская ТЭС“.
  23. М. Орыспаева. История города Балхаш. // Балхаш ТВ.
  24. Водные ресурсы Казахстана в новом тысячелетии. // UNDP Kazakhstan.
  25. а б Наталья Боровая. Спасти уникальное озеро. Стремительно мелеет казахстанский Балхаш. // «Экспресс К», №186 (15844).
  26. а б в Основная проблема озера Балхаш – плохое качество воды – А.Самакова. // zakon.kz.
  27. Арал номер два. Как Китай превращает Казахстан в пустыню