Колхидски фазан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Колхидски фазан
Phasianus colchicus 2 tom (Lukasz Lukasik).jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 EX bg.svg
Изчезнал (1990-2000 г.)[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Galliformes Кокошоподобни
семейство: Phasianidae Фазанови
род: Phasianus Фазани
вид: Phasianus
colchicus
Колхидски
фазан
Научно наименование
Уикивидове Phasianus colchicus
Linnaeus, 1758

Колхидският фазан (Phasianus colchicus) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Този подвид, има силно изразен полов диморфизъм, характерен за род фазани. Мъжкият има тъмнозелена шия с виолетов блясък, без бял пръстен или бели перца. На главата си има добре изразени кичурчета от перца - уши. Около очите има гола кожа с червен цвят. Гушата и предната част на гърдите му са покрити с медночервени пера, с черен кант по края. Надкрилията са кафяви, а кръстът и надопашието - бакърено-червени, с пурпурен блясък. Когато надопашието на нашите фазани се наблюдава под определен ъгъл, върху него се наблюдава зеленикав оттенък. Дългата мечовидна опашка на колхидския фазан е охрено-кафява, с медночервени краища. На средните кормилни пера има черни напречни препаски, които в основата на перото са много тесни, а към върха са широки. На краката си фазанът има шипове - шпори, които при младите са къси, тъпи и меки, при двегодишните са по-дълги и остри, а при по-възрастните петли достигат на дължина около 2 cm и са много остри. Женските са светлокафяви, с много кафяво-черни петна отгоре, по гушата и по предната част на гърдите. Мъжките достигат на дължина до 1 m, но опашката заема около половината от тази дължина. Теглото им достига до 1300 gr. Женските тежат около 850 gr.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Храни се късно следобед и рано сутрин, през зимата - през целия ден. Храната е много разнообразна и зависи от сезона и наличието ѝ в природата. През есента и зимата основната му храна се състои от семена на културни и диви растения, луковици, зелени части на растения и др. През пролетта и лятото тя се обогатява с ягодови плодове и насекоми. През есента фазаните се хранят главно със семената на селскостопанските култури. През зимата се увеличава чувствително участието на семената на плевелите и тревите, а през пролетта – отново семената на селскостопанските култури, зелената храна и насекомите. През лятото животинската храна е най-силно застъпена. Въпреки че нанася щети на селското стопанство, като изронва гроздето и накълвава някои плодове и зеленчуци, фазанът е несравнимо по-полезен, унищожавайки много вредни насекоми.

Размножаване[редактиране | edit source]

Phasianus colchicus
Phasianus colchicus

В диво състояние при малка гъстота колхидският фазан образува двойки, но е склонен и към полигамия. Мъжкият се задържа в гнездовия участък на женската, но след като тя започне да мъти, при възможност той привлича друга фазанка. Един петел може да оплоди от 3 до 10 кокошки. Сватбуването е през март-април. По това време оперението на мъжките е особено красиво. Сватбеният период продължава около 2 месеца и интензивността му зависи от характера на времето. Хладното и дъждовно време задържа сватбуването и може да стане причина за временното му преустановяване. Фазанката прави на земята много просто гнездо, което понякога не е добре скрито в растителността. Тя снася 8-12 яйца с масленозелен цвят и размери 43:35 mm. Има случаи, когато две или дори три женски снасят в едно гнездо. Женската мъти много упорито, но сутрин и вечер, напуска гнездото си за кратко време, за да се нахрани. Мътенето продължава 24-25 дни, като женската периодично преобръща яйцата, избутвайки крайните към средата на гнездото. По този начин яйцата се затоплят равномерно, а овлажняването идва от влагата в почвата и от намокрените гърди на фазанката от росата по време на храненето й. Ако загуби гнездото си в началото на мътенето, фазанката гнезди повторно. Процентът на излюпване в природата е висок - над 90, но до есента оцеляват не повече от 60%.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Неприятели са лисицата, дивата котка, скитащите кучета и котки, енотовидното куче, бялката, черния пор, язовеца, таралежа, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици и др. Сивата врана и свраката лесно откриват гнездата и унищожават яйцата. Фазаните страдат и от много болести, някои от които вземат епизоотичен характер. Фазанът е един от най-популярните обекти на лов. Благодарение на лесното изкуствено развъждане, фазаните придобиват все по-голямо значение за ловното стопанство. Имат много вкусно месо, което се цени изключително в кулинарията.

Докъм 1990-те години в страната се е срещал дивият местен (ямболски) колхидски номинатен подвид на колхидския фазан (Phasianus colchicus colcicus) [2][3][4]. По субфосилни останки колхидският фазан е установен от палеоорнитолога проф. Златозар Боев в десетки археологически находища, както в северна, така и в южна България. Това доказва неговото някогашно широко разпространение в страната.Среща се в Цибърската низина и в местността "Златията"

[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Колхидски фазан. Посетен на 21 февруари 2012
  2. Боев, З. 2011. Колхидски фазан Phasianus colchicus colchicus Linnaeus, 1758. - В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 42.
  3. Боев, З., Г. Герасимов, П. Янков 2007. Колхидски фазан Phasianus colchicus colchicus (Colchic) Pheasant. - В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 204-205.
  4. Боев, З. 1991. Пораженията на алчността или истината за колхидския фазан. - 3Е - Еволюция, Екология, Екополитика, 2: 32-33.
  5. Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. “доктор на науките”. Т. I. Основна част. 1-243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1-135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1-108.