Ондатра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ондатра
Muskrat Foraging.JPG
Ondatra zibethicus FWS.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Cricetidae Хомякови
подсемейство: Arvicolinae Полевки
род: Ondatra Ондатри
вид: O. zibethicus Ондатра
Научно наименование
Уикивидове Ondatra zibethicus
Linnaeus, 1766[2][3]
Разпространение
Verbreitungsgebiet Bisamratten.jpg
ондатра в Общомедия

Онда̀трата (Ondatra zibethicus), позната още като мускусен плъх, е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Естествено е разпространена в Северна Америка, а е изкуствено заселена и впоследствие естествено разселена в по-голямата част от Европа (вкл. България), Северозападна Азия и континенталната част на Далечния изток.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Череп на ондатра

Тялото на възрастната ондатра е дълго ок. 25–30 см, а опашката – 20–28 см[4]. Теглото е около 1 кг[4]. Ушите са къси[4]. Опашката е покрита с редки косми и дребни люспи и е странично сплесната[4]. Има частична плавателна ципа между пръстите на задните крайници[4]. Космената покривка се състои от меки и осилести косми[4]. Оцветяването най-често е кестенявокафяво, но може да варира от охрово-кафяво до напълно черно[4][5]. Малките са сиво-кафяви[4]. През зимата козината става по-тъмна, гъста и лъскава[6]. Притежава жлези, отделящи мускусен секрет и затова се нарича също и мускусен плъх[4]. Зъбната формула на ондатрата, подобно на останалите представители на семейство Хомякови, е (i 1/1, c 0/0, p 0/0, m 3/3) х 2 = 16[4].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Родината на ондатрата е Северна Америка, където тя е широко разпространена[4][5][6]. Заради стопанското значение на кожата ѝ е интродуцирана в редица европейски държави, в т. ч. и България[4][5][6]. Среща се и в Сибир, Казахстан, Монголия и Китай[4]. В началото на 20 век е пренесена в Чехословакия с цел изкуствено отглеждане за добив на кожи[6]. Ареалът бързо се разпростира по поречието на Дунав и за 70–80 години достига делтата на реката[6].

Животни от СССР допълнително са внесени през 1956 г. в езерото Сребърна от Горското стопанство в Силистра пак с цел добив на кожи[4][6]. За кратко време числеността на популацията силно се повишава[6].

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Къщичка на ондатра
Плуваща ондатра в Отава, Канада

Ондатрата обитава брегове на реки, езера, блата и канали[4][5]. Води полуводен начин на живот, като отлично плува и се гмурка под водата[4]. Най-често се среща в заблатени местности в устията на реките и в маловодни водоеми с брегове, покрити с буйна тревиста растителност[6]. Копае сложни дупки в бреговете на водоемите с вход под равнището на водата[4][5]. Гнездовата камера се намира над водното равнище[4]. При заблатени и ниски брегове строи куполообразни къщички, високи повече от 1 м и с приблизително същият диаметър, от сухи клонки, треви или натрошени тръстикови стъбла[4][5][6]. През зимата строи къщички върху заледената повърхност на водоемите, пробива дупка в леда отдолу и търси храна под водата[6]. Едно семейство може да построи и използва няколко къщички[6].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Ондатрата прави хранителни площадки сред тръстиката и другите водни растения[4]. Тя е почти изключително растителноядна[5][6]. Напролет се храни с млади стъбла и листа, а през останалата част от годината с коренища[4]. Предпочитана храна са младите връхчета на тръстиката, преди още да се покажат над повърхността на водата[6]. Яде още и животинска храна – мекотели, раци, червеи, жаби и риби[4][5]. В началото на 1960-е години български специалисти изследват стомашното съдържание на 300 ондатри, уловени в Сребърна и не откриват нито един пример за храна от животински произход[6].

Активна е предимно сутрин и привечер[4].

Хранеща се ондатра в Британска Колумбия, Канада

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Размножава се от 1 до 4 пъти през годината[4][5]. Бременността трае ок. 25 дни[4]. Ражда ок. 6–8 малки[4][5]. Малките бозаят около месец, след което стават самостоятелни и при благоприятни климатични условия започват да се размножават още през същата година[4].

Значение за човека[редактиране | редактиране на кода]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Сако от кожи на ондатра

Ондатрата е обект на промишлен лов заради кожата ѝ, която се ползва от кожухарската индустрия[5]. Тя заема едно от първите места по добив на ценни кожи сред животинските видове в световен мащаб[4].

До 1975 г. за един зимен сезон в Сребърна за добив на кожи са улавяни между 200 и 300 ондатри, чрез поставяне на челюстни капани до отвора в ледената кора под къщичките на животните[6]. За ушиването на едно палто са необходими ок. 150–170 кожи, тъй като се използва само гръбната част, където косъмът е най-добър[6]. Поради очевидната липса на икономически основания за допускането на ловци на ондатри в защитената територия, през 1975 г. Министерството на горите забранява улова на животните в Сребърна[6].

Месото на ондатрата се използва за храна[4].

Преносител на болести[редактиране | редактиране на кода]

Ондатрата е преносител на причинителя на острото инфекциозно заболяване туларемия[4][6]. През 1960-е години сътрудници на Висшия военномедицински институт откриват причинителя на туларемията най-напред в ондатрата, а след това във водните плъхове, в дивите зайци и др. представители на фауната в резервата Сребърна[6]. Цялото околно население е ваксинирано против болестта[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Linzey, A.V.. Ondatra zibethicus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 март 2010 г.
  2. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 18 септември 2015
  3. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 13 юни 1996, дата на проверка: 19 септември 2013
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 169, 181-182
  5. а б в г д е ж з и к л Кратка български енциклопедия. Т. 3. София, БАН, 1966, с. 662
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Мичев, Таню и Росен Илиев. Пеликани, тръстики, хора (Резерватът „Сребърна“). София, Земиздат, 1982, с. 116-117