Кафяв дългоух прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кафяв дългоух прилеп
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
NT
Почти застрашен[2]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Дългоухи прилепи (Plecotus)
вид:Кафяв дългоух прилеп (P. auritus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Кафяв дългоух прилеп в Общомедия
[ редактиране ]

Кафявият дългоух прилеп (Plecotus auritus) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в северните части на Евразия от Полярния кръг на север до Средиземно море и Непал на юг и от Англия на запад до Япония на изток. В България се среща само във високите планини при надморска височина над 1100 m.[3]

Много сходен е със сивия дългоух прилеп (Plecotus austriacus), с който дълго време са смятани за един вид. Дължината на главата и тялото на кафявия дългоух прилеп е 41 – 51 mm, размахът на крилата – 260 – 380 mm, масата – 6 – 14 g. Ушите му са дълги 31 – 43 mm, а опашката – 37 – 55 mm. По гърба цветът му е сивокафяв, по корема – сивожълтеникав с кафяв оттенък, по летателните мембрани – кафеникав, а по лицето – светлокафяв.

В южните части на ареала си кафявият дългоух прилеп се среща само в планините, но на север обитава гори, скалисти местности и дори селища. През лятото живее в хралупи и скални пукнатини, а през зимата – в пещери с температура малко над 0 °C. При полет кафявият дългоух прилеп се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30 – 40 kHz и полегати честоттномодулирани сигнали с честота 18 – 25 kHz. Този вид издава ехолокационни сигнали през устата и носа.[4] Улавя плячката си, главно насекоми, в полет или по повърхността на листата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Plecotus auritus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Кафяв дългоух прилеп. Посетен на 2022-03-28
  3. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 241 – 243.
  4. Plecotus auritus - Science for Nature Foundation