Кафяв дългоух прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кафяв дългоух прилеп
Plecotus auritus 01.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Plecotus Дългоухи прилепи
вид: Plecotus
auritus
Кафяв
дългоух прилеп
Научно наименование
Уикивидове Plecotus auritus
Linnaeus, 1758[1][2][3]
кафяв дългоух прилеп в Общомедия

Кафявият дългоух прилеп (Plecotus auritus) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в северните части на Евразия от Полярния кръг на север до Средиземно море и Непал на юг и от Англия на запад до Япония на изток. В България се среща само във високите планини при надморска височина над 1100 m.[4]

Много сходен е със сивия дългоух прилеп (Plecotus austriacus), с който дълго време са смятани за един вид. Дължината на главата и тялото на кафявия дългоух прилеп е 41 – 51 mm, размахът на крилата – 260 – 380 mm, масата – 6 – 14 g. Ушите му са дълги 31 – 43 mm, а опашката – 37 – 55 mm. По гърба цветът му е сивокафяв, по корема – сивожълтеникав с кафяв оттенък, по летателните мембрани – кафеникав, а по лицето – светлокафяв.

В южните части на ареала си кафявият дългоух прилеп се среща само в планините, но на север обитава гори, скалисти местности и дори селища. През лятото живее в хралупи и скални пукнатини, а през зимата – в пещери с температура малко над 0°C. При полет кафявият дългоух прилеп се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30 – 40 kHz и полегати честоттномодулирани сигнали с честота 18 – 25 kHz. Улавя плячката си, главно насекоми, в полет или по повърхността на листата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: A Guide to the Mammals of China, страница: 366
  2. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  3. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 8 юни 2004, дата на проверка: 19 септември 2013
  4. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 241 – 243.