Сънливцови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сънливцови
Siebenschlaefer glis glis.jpg
Обикновен сънливец (Glis glis)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
надразред: Sciuromorpha
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Gliridae Сънливцови
Научно наименование
Уикивидове Gliridae
Muirhead in Brewster, 1819
Родове

Вижте текста.

Обхват на вкаменелости
ранен еоцен – настояще

Сънливцови (Gliridae) или още съсели е семейство дребни бозайници от разред Гризачи (Rodentia). Включва 9 рода с около 30 вида, разпространени в Евразия и Африка.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

На външен вид живеещите на земята сънливци приличат на мишки, а дървесните форми — на дребни катерици. Дължината на тялото с главата достига 200 mm, а на опашката - 160 mm. Предните крайници имат четири, а задните пет пръста. Козината е гъста, мека и едноцветна, сива или кафеникава. Характерна особеност на сънливците, в сравнение с останалите гризачи, е липсата на сляпо черво.[1]

Разпространение[редактиране | edit source]

Сънливците са разпространени в Палеарктика, Югоизточна Азия и Африка, като най-голямо е разнообразието им в Европа.[1]

В България се срещат четири вида: обикновен сънливец (Glis glis), горски сънливец (Dryomys nitedula), мишевиден сънливец (Myomimus roachi) и лешников сънливец (Muscardinus avellanarius). Съществуват предположения за наличието и на вида градински сънливец (Eliomys quercinus), но те не са потвърдени.[1]

Начин на живот[редактиране | edit source]

Сънливците обитават горските и извънселищните райони, където има орехови и лешникови дървета, с чиито плодове основно се хранят. Консумират също така листа, семена и плодове, като нагризват гроздето и плодовете, причинявайки загуби на производителите. Наименованието си носят от това, че през по-голямата част от годината (от ноември до май) спят зимен сън, изпадайки в хибернация.

Сънливците раждат веднъж, най-много два пъти годишно, най-често през през юли-август, по 4-6 малки, които до петнадесетия ден са слепи и глухи. Гнездят в хралупи на дървета (някои видове и на открито по клоните на храсти и дървета), в тавани на хижи и стопански постройки (главно големият сънливец). Сънливците са нощни животни — през деня спят, а нощем са активни, събират орехи и лешници и ги складират в близост до гнездата си. (Могат да се открият до няколко килограма орехи и лешници.)

Техни неприятели са котки, порове, белки, нощни и дневни грабливи птици, плъховете, които са около 2-3 пъти по-големи от обикновения сънливец, когато се срещат с тях обикновено ги нападат и убиват.

Родове[редактиране | edit source]

Подсемейство Graphiurinae
Подсемейство Leithiinae
  • Род Chaetocauda (1 вид)
  • Род Dryomys (3 вида) - Горски сънливци
  • Род Eliomys (3 вида) - Градински сънливци
  • Род Muscardinus (1 вид) - Лешникови сънливци
  • Род Myomimus (3 вида) - Мишевидни сънливци
  • Род Selevinia (1 вид)
Подсемейство Glirinae
  • Род Glirulus (1 вид)
  • Род Glis (1 вид) - Обикновени сънливци

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 318-320.