Белка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Златки (Martes)
вид:Белка (M. foina)
Научно наименование
(Erxleben, 1777)
Разпространение
Белка в Общомедия
[ редактиране ]
Скелет

Белката (Martes foina) е дребен хищник от семейството Порови, диалектно наричана и кокарджа, йоркипе, конада или самсар.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По външен вид прилича на златката, но е по-тежка от нея, главата ѝ е по-закръглена, ходилата ѝ не са окосмени и има по-груба козина с по-редки косми със сивкав оттенък. Петното на шията ѝ е бяло, отзад се разклонява встрани до предните крайници. Носът ѝ е слабо червеникав. Краката и опашката на белката са тъмнокафяви. На дължина мъжките достигат от 40 до 70 cm, опашката им е до 30 cm и тежат от 1,7 до 2,4 kg. Тялото на женските е с дължина 30 – 50 cm, опашка до 25 cm и тегло от 1,1 до 1,5 kg.

Разпространение и начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Среща се на много места из българските планини и равнини. Катери се добре по дърветата, но ловува по земята. Прави леговищата си в скалните пукнатини и в хралупи на пънове. Храни се предимно с мишевидни гризачи, отчасти с птици, гущери, земноводни, насекоми и плодове. Бременността ѝ е 8 – 9 месеца, ражда от 2 до 7 малки, които на около 36 – 38 дни проглеждат. Достига полова зрялост на 2 години. Живее от 8 до 11 години. Разпространена е в много европейски и азиатски страни. Избиването ѝ е забранено. Преследва се главно заради ценната ѝ кожа, която е известна под търговското наименование „самсар". Понякога се случва да краде кокошки, зайци и други дребни домашни животни, заради което е преследвана и убивана.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Martes foina (Erxleben, 1777). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Tikhonov, A., Cavallini, P., Maran, T., Krantz, A., Herrero, J., Giannatos, G., Stubbe, M., Libois, R., Fernandes, M., Yonzon, Choudhury, Abramov, A. & Wozencraft C. Martes foina // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 13 ноември 2009. (на английски) На страницата има кратка обосновка защо видът не се счита за застрашен