Пръстенчат тюлен
| Пръстенчат тюлен | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Phoca hispida(Schreber, 1775) |
||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Пръстенчатият тюлен (Phoca hispida), наричан още акиба е вид от групата на същинските тюлени, срещан най-често в Арктика. Живеейки основно в Северния ледовит океан, той е близък родственик на обикновения тюлен, който се среща обикновено в Балтийско море.
Външен вид[редактиране | edit source]
Пристенчатият тюлен е наречен така заради светлите кръгове с тъмни ограничения, кото съставляват окраската на козината им. Най-големите екземпляри достигат дължина 135 cm и тегло 70 кг. Балтийските екземпляри могат да бъдат още по-големи - 140 cm на 100 кг. Самците са най-големи от всички. Пръстенчатите тюлени разполагат с отлично зрение, както и добри слух и обоняние.
Ареал[редактиране | edit source]
Съществъват четири подвида на пръстенчатия тюлен, които обитават осем различни среди, всички разполежени в полярния или субполярния климатичен пояс.
Беломорският подвид (P. h. hispida) е най-разпространеният вид тюлен в Северния ледовит океан и живее по ледовете.
Балтийският подвид (P. h. botnica) обитава хладните региони на Балтийско море, в частност, по крайбрежитето на Швеция, Финландия, Естония и Русия, като рядко достига и Германия.
Освен тях има и два вида сладководни пръстенчати тюлени: ладожки (P. h. ladogensis) и саймански (P. h. saimensis).
Темперамент и социално поведение[редактиране | edit source]
Пръстенчатите тюлени не образуват колонии, а живеят поотделно. Възможно е да се наблюдават малки групички, но те нямат особено социално свързване. Големите му заоблени опашка и перки му помагат в морето.
Източници[редактиране | edit source]
- ↑ ((en)) Kovacs, K., Lowry, L. & Härkönen, T.. Pusa hispida. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 29 January 2009. Database entry includes justification for why this species is of least concern
