Пръстенчат тюлен
| Пръстенчат тюлен | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Phoca hispida(Schreber, 1775) |
||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Пръстенчатият тюлен (Phoca hispida), наричан още акиба е вид от групата на същинските тюлени, срещан най-често в Арктика. Живеейки основно в Северния ледовит океан, той е близък родственик на обикновения тюлен, който се среща обикновено в Балтийско море.
Външен вид[редактиране | edit source]
Пристенчатият тюлен е наречен така заради светлите кръгове с тъмни ограничения, кото съставляват окраската на козината им. Най-големите екземпляри достигат дължина 135 cm и тегло 70 кг. Балтийските екземпляри могат да бъдат още по-големи - 140 cm на 100 кг. Самците са най-големи от всички. Пръстенчатите тюлени разполагат с отлично зрение, както и добри слух и обоняние.
Ареал[редактиране | edit source]
Съществъват четири подвида на пръстенчатия тюлен, които обитават осем различни среди, всички разполежени в полярния или субполярния климатичен пояс.
Беломорският подвид (P. h. hispida) е най-разпространеният вид тюлен в Северния ледовит океан и живее по ледовете.
Балтийският подвид (P. h. botnica) обитава хладните региони на Балтийско море, в частност, по крайбрежитето на Швеция, Финландия, Естония и Русия, като рядко достига и Германия.
Освен тях има и два вида сладководни пръстенчати тюлени: ладожки (P. h. ladogensis) и саймански (P. h. saimensis).
Темперамент и социално поведение[редактиране | edit source]
Пръстенчатите тюлени не образуват колонии, а живеят поотделно. Възможно е да се наблюдават малки групички, но те нямат особено социално свързване. Големите му заоблени опашка и перки му помагат в морето.
Източници[редактиране | edit source]
- ↑ ((en)) Kovacs, K., Lowry, L. & Härkönen, T.. Pusa hispida. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 29 January 2009. Database entry includes justification for why this species is of least concern
