Пръстенчат тюлен
| Пръстенчат тюлен | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Pusa hispidaSchreb., 1775 г. |
||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Разпространение[1] | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Пръстенчат тюлен в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
Пръстенчатият тюлен (Phoca hispida), наричан още акиба е вид от групата на същинските тюлени, срещан най-често в Арктика. Живеейки основно в Северния ледовит океан, той е близък родственик на обикновения тюлен, който се среща обикновено в Балтийско море.
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Пристенчатият тюлен е наречен така заради светлите кръгове с тъмни ограничения, кото съставляват окраската на козината им. Най-големите екземпляри достигат дължина 135 cm и тегло 70 кг. Балтийските екземпляри могат да бъдат още по-големи – 140 cm на 100 кг. Самците са най-големи от всички. Пръстенчатите тюлени разполагат с отлично зрение, както и добри слух и обоняние.
Ареал[редактиране | редактиране на кода]
Съществъват четири подвида на пръстенчатия тюлен, които обитават осем различни среди, всички разполежени в полярния или субполярния климатичен пояс.
Беломорският подвид (P. h. hispida) е най-разпространеният вид тюлен в Северния ледовит океан и живее по ледовете.
Балтийският подвид (P. h. botnica) обитава хладните региони на Балтийско море, в частност, по крайбрежитето на Швеция, Финландия, Естония и Русия, като рядко достига и Германия.
Освен тях има и два вида сладководни пръстенчати тюлени: ладожки (P. h. ladogensis) и саймански (P. h. saimensis).
Темперамент и социално поведение[редактиране | редактиране на кода]
Пръстенчатите тюлени не образуват колонии, а живеят поотделно. Възможно е да се наблюдават малки групички, но те нямат особено социално свързване. Големите му заоблени опашка и перки му помагат в морето.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Kovacs, K., Lowry, L. & Härkönen, T.. Pusa hispida. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 29 януари 2009. (на английски) Database entry includes justification for why this species is of least concern
