Пръстенчат тюлен

	Пръстенчат тюлен
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Тюленови (Phocidae)
род:	Pusa
вид:	Пръстенчат тюлен (P. hispida)
	Научно наименование
	Pusa hispida (Schreber, 1775)
	Разпространение
	Синоними
	Phoca hispida Schreber, 1775; Pusa hispida botnica Gmelin, 1788;
	Пръстенчат тюлен в Общомедия
	[ редактиране ]

Пръстенчатият тюлен (Pusa hispida), наричан още акиба, е вид от групата на същинските тюлени, срещан най-често в Арктика. Живеейки основно в Северния ледовит океан, той е близък родственик на обикновения тюлен, който се среща обикновено в Балтийско море.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Пръстенчатият тюлен е наречен така заради светлите кръгове с тъмни ограничения, които съставляват окраската на козината им. Най-големите екземпляри достигат дължина 135 cm и тегло 70 kg. Балтийските екземпляри могат да бъдат още по-големи – 140 cm и 100 kg. Самците са най-големи от всички. Пръстенчатите тюлени разполагат с отлично зрение, както и добри слух и обоняние.

Ареал[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват четири подвида на пръстенчатия тюлен, които обитават осем различни среди, всички разположени в полярния или субполярния климатичен пояс.

Беломорският подвид (P. h. hispida) е най-разпространеният вид тюлен в Северния ледовит океан и живее по ледовете.

Балтийският подвид (P. h. botnica) обитава хладните региони на Балтийско море, в частност, крайбрежието на Швеция, Финландия, Естония и Русия, като рядко достига и Германия.

Освен тях има и два вида сладководни пръстенчати тюлени: ладожки (P. h. ladogensis) и саймански (P. h. saimensis).

Темперамент и социално поведение[редактиране | редактиране на кода]

Пръстенчатите тюлени не образуват колонии, а живеят поотделно. Възможно е да се наблюдават малки групички, но те нямат особено социално свързване. Големите му заоблени опашка и перки му помагат в морето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Pusa hispida (Schreber, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1] Pusa hispida (Schreber, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1]