Оцелот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Оцелот
Ocelot.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Южноамерикански котки (Leopardus)
вид:Оцелот (L. pardalis)
Научно наименование
1758 г.
Разпространение
Ocelot range.png
Оцелот в Общомедия
[ редактиране ]

Оцелотът (Leopardus pardalis) е хищник със средни размери от семейство Коткови разпространен в горите на Южна и Централна Америка.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Оцелотът е едра котка с дължина на тялото 90-110 cm и опашка 30-40 cm. Височина при холката 50-55 cm. Тежи 8-16 кг. Неговата леопардова окраска е много характерна – жълтеникав основен тон изпъстрен с тъмни розетовидни петна и ивици с мраморен ефект и е почти невъзможно да бъдат открити две животни с еднакви шарки.

Разпространение и начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е от Южните щати (Тексас) до Аржентина. Обитава гъсто обрасли гори и храсталаци. Активен е предимно нощем, а денем си почива в короните на дърветата. Ловува както на земята, така и по дърветата. Жертвите му са предимно дребни елени, маймуни, гризачи и други бозайници с дребни и средни размери, но лови също птици, гущери, жаби, риба.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бременността при оцелота продължава около 70 дни, след което ражда 2-4 котета. Малките започват да ловуват с майка си на около 3 месечна възраст, а стават самостоятелни приблизително при навършване на една година.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Оцелотът се поддава на опитомяване, когато е сред хора от ранна детска възраст.

Видът продължава да бъде преследван от човека заради красивата си и ценна кожа, изключително търсена в модната индустрия и въпреки взетите мерки за защита [2], бъдещето на вида продължава да бъде несигурно. В САЩ ловът на оцелоти, както и продажбата на кожите им са забранени.

оцелот в сиатълския зоопарк

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Leopardus pardalis (1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Leopardus pardalis (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]