Коткови
| Коткови | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Fischer von Waldheim, 1817 | ||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||
| Коткови в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Коткови (Felidae) са семейство Хищници, което обединява 40 съвременни вида, произлезли от общ предшественик, живял преди около 11 милиона години. Първите коткоподобни обаче се появяват още през олигоцена, преди около 25 млн. години, като най-близкородствени с тях от съвременните хищници са виверовите, хиените и мангустите.
Типичен представител на Коткови е домашната котка, която съпътства хората още от праисторическата епоха, отпреди 7000 – 4000 години. Други добре известни котки са лъвът, тигърът, леопардът, ягуарът, гепардът, рисът, пумата, каракалът, сервалът, оцелотът и т.н.
Науката, която изучава котките, се нарича фелинология.
Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Сред всички семейства от разред Carnivora именно котките са типичните хищници – хранят се само с животинско месо. Повечето са самотни (с изключение на лъва) и предимно нощни ловци, които водят потаен начин на живот и обикновено издебват своята плячка, настигат я бързо и я повалят с един скок, след което търсят гърлото, за да я захапят и задушат. Повечето котки са отлични катерачи, но се срещат както в гори, така и в открити пространства, скалисти планински местности или дори в пустини.
Котките са въоръжени с добре развити кучешки зъби (виж Димен леопард), които при изчезналите саблезъби котки достигали наистина впечатляващи размери. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът. Очите им са големи, гледащи напред (бинокулярно зрение) и имат рефлекторна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно виждане и това е причината очите им да отразяват светлината в тъмното. Слухът им също е много добре развит, повечето видове имат големи уши и малките котки особено долавят високочестотни звуци, неуловими за човешкото ухо. Обонянието им също е добре развито, но не чак до такава степен както при кучетата. За сметка на това притежават добре развит вомероназален орган, разположен при горната устна, с който всъщност вкусват въздуха. Този орган е особено чуствителен към феромоните и това обяснява озъбването на мъжкия лъв например, когато надуши разгонена женска. По муцуната и над очите котките притежават множество осезателни косъмчета (вибриси) – типичните котешки мустаци, които долавят и най-малкото раздвижване във въздуха наоколо – нещо много полезно в нощния мрак.
Това, че котките винаги падат на краката си, говори и за много добре развит вестибуларен апарат.
Малки и големи котки[редактиране | редактиране на кода]
Съвременните котки се делят основно на две подсемейства: Същински котки (Felinae), известни още като малки или мъркащи котки (диви и домашни котки, рисове, пума, гепард и др.); и Пантерови (Pantherinae), известни още като големи или ръмжащи котки (лъв, тигър, леопард, барс, ягуар).
Според една от зоологическите класификации котките се делят на малки и големи според структурата на гърлото, като всички дребни котки с вертикални зеници на очите, които не могат да ръмжат и реват, но съскат и мъркат, се причисляват към малките котки; а едрите котки с кръгли зеници, които ръмжат и реват, но не съскат и не мъркат – към големите котки.
Гепардът се отделяше в самостоятелно подсемейство Acinonyxinae, но скорошни генетични изследвания го отнасят към Същинските котки в близко родство с американската пума.
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
- Подсемейство †Machairodontinae
- Триб †Homotheriini
- Род †Homotherium
- Род †Machairodus
- Род †Xenosmilus
- Триб †Metailurini
- Род †Dinofelis – Динофелиси
- Род †Metailurus
- Род †Adelphailurus
- Род †Stenailurus
- Род †Pontosmilus
- Триб †Smilodontini
- Род †Megantereon – Мегантереони
- Род †Paramachairodus
- Род †Smilodon – Саблезъби тигри
- Триб †Homotheriini
- Подсемейство †Proailurinae
- Подсемейство Felinae – Същински (мъркащи) котки
- Род Felis – същински котки
- Felis silvestris – Дива котка
- Felis silvestris lybica – Африканска дива котка
- Felis silvestris catus – Домашна котка
- Felis bieti – Китайска планинска котка, сива (гобийска) котка
- Felis margarita – Пясъчна котка, пустинна котка, барханна котка[1]
- Felis chaus – Хаус, тръстикова котка, блатен рис
- Felis nigripes – Чернолапа котка
- Felis (Otocolobus) manul – Манул
- Felis silvestris – Дива котка
- Род Prionailurus – далекоизточни (леопардови) котки
- Prionailurus bengalensis – Бенгалска котка, далекоизточна (леопардова) котка
- Prionailurus (Mayailurus) iriomotensis – Ириомотенска котка
- Prionailurus rubiginosus – Ръждивопетниста котка
- Prionailurus viverrinus – Котка рибар, рибна котка
- Prionailurus (Ictailurus) planiceps – Плоскоглава котка
- Род Puma – Пуми
- Puma concolor – Пума, кугуар, планински лъв
- Puma (Herpailurus) yagouaroundi – Ягуарунди
- Род Acinonyx
- †Acinonyx aicha
- †Acinonyx intermedius
- †Acinonyx kurteni – Плиоценски китайски гепард
- †Acinonyx pardinensis – Гигантски гепард
- Acinonyx jubatus – Гепард
- Род Lynx – рисове
- †Lynx issiodorensis
- Lynx lynx – Рис, евразиатски рис
- Lynx pardinus – Испански рис, иберийски рис
- Lynx canadensis – Канадски рис
- Lynx rufus – Червен рис, бобкет
- Род Leopardus – южноамерикански (леопардови, тигрови) котки
- Leopardus (Oncifelis) colocolo – Колоколо, пампасна котка
- Leopardus braccatus – Пантаналска котка
- Leopardus pajeros – Пампасна котка
- Leopardus geoffroyi – Котка на Жофруа
- Leopardus guigna – Кодкод, чилийска котка, гуигна
- Leopardus (Oreailurus) jacobitus – Андска котка
- Leopardus pardalis – Оцелот, леопардова котка
- Leopardus tigrinus – Онцила, тигрова котка, тигрило
- Leopardus wiedii – Маргай, дългоопашата (тигрова) котка, дървесен оцелот
- Род Leptailurus
- Leptailurus serval – Сервал
- Род Caracal
- Caracal caracal – Каракал
- Caracal aurata – Африканска златна котка
- Род Catopuma
- Catopuma temminckii – Азиатска златна котка
- Catopuma (Badiofelis) badia – Борнейска котка
- Род Pardofelis
- Pardofelis marmorata – Мраморна котка
- Род Felis – същински котки
- Подсемейство Pantherinae – Пантерови (ръмжащи) котки
- Род Neofelis
- Neofelis nebulosa – Димен леопард, опушен леопард
- Neofelis diardi – Борнейски димен леопард, леопард на Диар
- Род Uncia
- Uncia uncia – Барс, снежен леопард, ирбис
- Род Panthera
- †Panthera gombaszoegensis – Европейски ягуар
- †Panthera sondaica
- Panthera pardus – Леопард
- Panthera onca – Ягуар
- Panthera tigris – Тигър
- Panthera leo – Лъв
- Род Neofelis
Филогенетично дърво[редактиране | редактиране на кода]
.jpg){kind=small}
.jpg){kind=small}
_2.jpg)
.jpg)
-8.jpg){kind=small}
.jpg)
Палеарктическа зона Афротропическа зона Индо-Малайска зона
|
Неотропическа зона Неарктическа зона
|
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Котките в ITIS Архив на оригинала от 2004-11-07 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||