Карбон
Тази статия е за геоложкия период. За материала вижте Въглеродно влакно.
| Карбон преди 359.2–299 милиона години | |
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 32.5 Vol %[1] (163 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 800 ppm[2] (3 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 14 °C[3] (0 °C над съвр. ниво) |
| Морско равнище (над съвременното) | Пада от 120 m до днешните нива по време на мисисипий, след това постоянно нараства до 80 m в края на периода[4] |
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Карбон (на немски: Karbon; на английски: Carboniferous) е геоложки период от 359 млн. г. до 299 млн. г. пр.н.е. Той е предпоследният, пети период от палеозойската ера, с продължителност около 60 млн. години.
В неговото начало сушата е събрана в 2 огромни свръхконтинента: Лавразия на север и Гондвана на юг. През целия период тези континенти се приближават един към друг и това тяхно движение предизвиква силни вулканични изригвания.
В карбона голямо разпространение получават споровите растения и се появяват първите насекоми. Има голямо разнообразие на земноводните. В края на периода се появяват примитивните форми на влечуги, които населяват сухите пространства.
Периодизация[редактиране | редактиране на кода]
| Период | Система | Етаж | млн. год. |
|---|---|---|---|
| Перм | Сизуралий | Аселий | младши |
| Карбон | Пенсилваний | Гжелий | 303,7–298,9 |
| Казимовий | 307–303,7 | ||
| Московий | 315,2–307 | ||
| Башкирий | 323,2–315,2 | ||
| Мисисипий | Серпуковий | 330,9–323,2 | |
| Визий | 346,7–330,9 | ||
| Турний | 358,9–346,7 | ||
| Девон | Горен девон | Фамений | старши |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
- ↑ Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
- ↑ Image:All palaeotemps.png
- ↑ Haq, B. U. и др. A Chronology of Paleozoic Sea-Level Changes // Science 322 (5898). 2008. DOI:10.1126/science.1161648. с. 64 – 68.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Geologic Time Scale 2004 // International Commission on Stratigraphy (ICS).
- Examples of Carboniferous Fossils
- 60+ images of Carboniferous Foraminifera