Неопротерозой
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||

Неопротерозой (на английски: Neoproterozoic Era) е геоложка ера (последната ера на протерозоя), която започва преди 1000 милиона години и завършва преди 542 милиона години.[1]
От гледна точка на геологията се характеризира с разпадането на древния суперконтинент Родиния на 8 отделни фрагмента. Неопротерозоят се дели на 3 периода – едиакарий, криоген и тоний. По време на криогена настъпва най-мащабното заледяване на Земята, ледовете достигат екватора.
От по-късния период – едиакарий, са най-древните изкопаеми на останки от живи организми, защото именно през този период при животните започва да се оформя скелет или друга твърда обвивка. По-голямата част от фауната не може да се счита за предшественик на съвременните животни, като установяването на тяхното място в еволюционното дърво е много сложно и проблематично.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Тодор. Eволюцията – тази сладка загадка. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020. ISBN 978-619-245-025-0. с. 329.