Мезозой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Мезозоят е предпоследната геоложка ера от историята на Земята. Обхваща приблизително периода от преди 251 млн. г. до преди 65 млн. г., като продължителността ѝ е около 186 млн. г. За първи път мезозойската ера е обособена през 1841 г. от английския геолог Джон Филипс (1800 – 1874). Мезозойската ера се дели на три периода: триас, юра и креда. Ерата се явява времето на формирането на основните контури на съвременните континенти и, вероятно, повечето от океанските падини (освен Тихия океан, който, напълно е възможно да е съществувал от по-рано). Характеризира се с растителност, състояща се основно от папрати и голосеменни и фауна с преобладаване на рептилиите сред гръбначните. В същото време мезозоят е ера, през която възникват първите покритосеменни растения, бозайниците и птиците.[1]

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

В края на палеозоя всичките древни платформи били издигнати над морското равнище и опасани от нагънати планински системи, образувани в резултат на херцинската орогенеза. Източноевропейската и Сибирската платформи отново се съединили чрез нововъзникналите планински системи в Урал, Казахстан, Тяншан, Алтай и Монголия. Площта на сушата силно се увеличила за сметка на формирането на планински области в Западна Европа, а също и по перифериите на древните платформи Австралия, Северна Америка, Южна Америка (Андите). В южното полукълбо продължава да съществува огромния по площ древен континент Гондвана. По този начин в края на палеозойската ера континенталните блокове от земната кора заемали огромни пространства. С настъпването на мезозоя започва тяхното бавно потъване, съпроводено с морска трансгресия. Континентът Гондвана се разкъсва и разпада на обособени континенти: Африка, Южна Америка, Австралия, Антарктида и масивът на полуостров Индостан. Започвайки от юрския период морските води заливат огромни площи от древните платформи (Източноевропейска, Индостанска, Южноамериканска) и току що формиралите се нагънати области се превръщат във фундамент на младите платформи (Западносибирска, Скитска, Туранска и др.). В пределите на Южна Европа и Югозападна Азия започват да се формират дълбоки падини, дали началото на Алпийската геосинклинална област. Такива огромни падини, но в океанската земна кора възникват и по краищата на Тихия океан. Морската трансгресия, разширяването и потъването на геосинклиналните падини продължава и през кредния период. Чак в края на кредата започва бавното издигане на континентите и съкращаване площта на моретата.[1]

Морските наслаги от триаса и юрата се характеризират със слоеве от черни глини и глинести шисти с прослойки от пясъчници, понякога много мощни. Около Средиземно и Черно море се формират типични горноюрски пластове от варовици с коралови постройки и рифове (Португалия, Алпите, Крим, Кавказ и др.). В началото на кредата се натрупват пясъчно-глинести, на места червеноцветни лагунни наслаги. За горната креда е характерно широкото разпространение на пясъчно-глауконитови наслаги и карбонатни седименти (варовици). Скалите, формирани по време на кредата образуват на земната повърхност три обширни зони. Между 30°с.ш. и 30°ю.ш. са разпространени карбонатни наслаги, на места червеноцветни, свързани със зоната на тропичен климат. На север и юг от тази зона, до Северния и Южния полярни кръгове са разпространени пясъчно-глауконитови наслаги, често с фосфорити, свързани със зоната на умерен климат. Следователно климатичната зоналност тогава е била близка до съвременната, но с по-широки зони с тропичен и умерен климат. Явно, през триаса и юрата и ширината на влажните тропици е била доста широка.[1]

Органичен свят[редактиране | редактиране на кода]

Сухоземна флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Предимно аридните условия през перма и началото на триаса се сменили през мезозоя с все по-увеличаващ се влажен климат. Обилната растителност от карбонския период с разцвет на дървовидни плауни (лепидодендрони, сигиларии), гигантски каламити, кордаити и други групи растения измряла през сухите климатични условия на перма. През мезозоя започва обновление на флората и широкото разпространение на растителна покривка в големи участъци от континентите. През триаса на континентите все още господствали обширни аридни климатични зони с бедна растителност, в които в условията на равнини и езерни водоеми са се отлагали червеноцветни пясъчно-глиненсти наслаги с гипс. В умерените климатични пояси значителни площи били покрити с гори от иглолистни (Voltzia и др.), хвощови, папратови, дървовидни плауни (Pleuromeia) и потомците на кордаитите – юката (Vuceites). В заблатените пространства на горите се образували торфени залежи, от които впоследствие възникнали въглищните пластове (Урал, Забайкалие, Корея, Япония, Индия, Южна Африка, Австралия). В Южноамериканската платформа (басейна на река Парана) и в Тунгуската падина на Сибирската платформа през триаса започва натрупване на мощни пластове от туфи и лави, свързани с многочислените вулкани. През юрския период моретата заливат обширни пространства в Европа, Западен и Източен Сибир, Северна Африка и източното крайбрежие на Тихия океан. В пределите на континентите се образуват значителни равнинни пространства, напоявани от реки, покрити в условията на умерен и тропичен влажен климат с пищна растителна покривка и заети от обширни езера и блата. В тях започва натрупване на торф, който впоследствие се преобразува във въглищни пластове. В състава на растителната покривка в тропичните и субтропичните пояси най-голямо разпространение имат голосеменните растения – иглолистни, гинкови, бенетитови и сагови (цикадови). Сред споровите растения преобладавали папратите, а хвощовете и плауните започват да играят подчинена роля. В северния умерен пояс доминирали иглолистните и гинковите гори. През триаса завършва века на гигантските амфибии – стегоцефалите и вече в края на триаса преобладаваща роля в гръбначната фауна получават рептилиите. Гигантските рептилии достигат особено развитие през юрския и кредния периоди. Те оформят значително разнообразие и се разделят на водни гущери (плезиозаври и ихтиозаври), сухоземни гущери – динозаври (игуанодонти, трахиодонти, стегозаври и др.) и летящи гущери (птерозаври). Особено благоприятна среда за тяхното развитие били обширните тропически гори и езерно-блатни падини, в които те са се изхранвали с водни растения. През юрата се появяват първите малки бозайници и първите зъбчати птици – археоптериксите.[1]

През средата на кредния период започва силно изменение в състава на растителността. Покритосеменните растения, първите представители на които се появили в началото на кредата, в средата на периода заемат господстващо положение и го съхраняват и понастоящем. Влаголюбивата юрско-раннокредна растителност постепенно заема подчинена роля, макар реликтите от тази флора съществуват и до сега в някои тропични и субтропични области (например, в Нова Зеландия). В състава на кредната флора от покритосеменни преобладават платани, лаврови, фикуси, магнолиеви, бобови и др. Сред иглолистните са били разпространени борови, тисови, секвои, таксодиум и др. Бенетитовите в края на кредата измират, а от гинковите остава само един вид. Папратите и саговите започват да играят подчинена роля. В тропичните и умерени пояси растат обширни гори и продължава натрупването на торфени, превръщащи се по-късно във въглищни залежи. Развитието на покритосеменните растения в средата на кредата съдействало за разпространението на насекоми (опилители), а това, от своя страна, довежда до широко развитие на различни класове птици, а след това и бозайници, които изместват влечугите. В края на мезозойската ера големите рептилии (динозаврите) измират.[1]

Морска флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

През мезозойската ера значително се изменила морската флора и фауна. Палеозойските родове и видове напълно изчезват и в началото на триаса се заменят с нови. Получават развитие пластинчато-хрилите и коремоногите мекотели, а раменоногите, преобладаващи през палеозоя, отиват на втори план. От главоногите най-голям разцвет имат амонитите и белемнитите, а от иглокожите – морските таралежи и морските лилии. Рибите търпят бурно развитие и господстващо положение сред тях започнат да имат костните риби. В края на мезозоя измират гигантските морски рептилии (ихтиозаври), а от безгръбначните – амонитите, белемнитите и др.[1]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Към мезозойските наслаги, освен залежите от кафяви и черни въглища (Русия, Китай, САЩ), са привързани още находищата на нефт, седиментни железни руди (Русия, Франция, Унгария, Румъния и др.), залежи на фосфорити и каменна сол (Русия). С интрузивните скали от геосинклиналните области на Тихоокеанския пояс са свързани находищата на злато (Аляска, Калифорния, Верхоянск), сребро, мед, олово, цинк, калай.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]