Палеозой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    

Палеозойската ера (Paläozoikum, Paleozoic Era, от гръцки palaios (παλαιός) и zoe (ζωή), стар живот) е най-ранната от трите геоложки ери на Фанерозойския еон.

Обхваща времето приблизително от преди 542 до 251 милиона години. Разделена е на 6 геоложки периода - камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм. Това е времето на фосилите с твърди обвивки. Завършва с масово измиране.

Палеозойската ера е разделена на 6 периода (изброени от най-ранния до най-късния):

Камбрий - Поява на трилобитите.

Ордовик - Първите гръбначни животни - рибите.

Силур - Появяват се първите зелени растения, хвощове, папрати и др.

Девон - Първите костни риби и земноводни.

Карбон - Разцвет на папратите. Растенията стават гигантски.

Перм - Някои животни излизат от водата на сушата. Гигантските растения започват да намаляват заради пренаселването. Появяват се трипластни животни и насекоми.

Континентите по време на палеозоя