Архай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Архай (на старогръцки: ἀρχαῖος – древен) е един от основните четири еона в историята на Земята, обхващащ периода от преди 4 до 2,5 милиарда години назад[1]. Предшестван от Хадей и последван от еона Протерозой[2]. По това време Земята все още няма кислородна атмосфера, но се появяват първите анаеробни бактерии. Вулканичната дейност е засилена с чести изригвания, а повърхността на Земята е подложена на Късната тежка метеоритна бомбардировка. По това време Земята е три пъти по-гореща, отколкото е днес.

Терминът архай е предложен през 1872 г. от американския геолог Джеймс Дуайт Дана.[3] Еонът архай се дели на четири ери:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Archean Eon
  2. INTERNATIONAL CHRONOSTRATIGRAPHIC CHART
  3. Архейская эра (архей) // Архивиран от оригинала на 2011-01-06. Посетен на 2012-01-15.