Кватернер
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Кватернерът (на латински: Quartarius), известен още като четвъртичен период, е геоложки период, започнал преди 2.588 ± 0.005 млн. години, който продължава и понастоящем. Кватернерът обхваща плейстоцена и холоцена. През първят си период квартернерът е сравнително хладен довело до образуване на ледниците. Започналата ледникова епоха през този период се характеризира с многократни колебания на температурите навсякъде. Редували са се глациални (ледникови) и интерглациални (междуледникови) периоди.[1] Според изследвания проведени в Алпите, плейстоценът се дели на четири ледникови и три междуледникови епохи. Ледниците са били повсеместни. Смята се, че най-големият ледник се е намирал на Скандинавският полуостров. Всички високи планини били сковани с дебел слой лед. С настъпването на Холоцена, започва разтапянето на голяма част от ледниците и образуването на физикогеографските условия близки до днешните.
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
В повечето области на Земята, в края на кватернер окончателно се формира съвременният облик на природната среда, включително растителността и животинския свят.[2]
До настъпване на най-голямото застудяване климатът първоначално е бил сравнително топъл. Постепенно, той се променя в умерено топъл и влажен. По това време се срещали животни като южния слон, етруският носорог, големият хипопотам, древният слон и др. При риското заледяване климатът се променя към студен и влажен. Характерни за това време са мамутът, сибирският носорог, пещерната мечка, пещерният лъв, пещерната хиена, благородният елен и северният елен. При холоценът затоплянето довело до отдръпването на ледниците на север. Настъпила след-ледниковата епоха. В България сигурни следи от заледяване има в Рила и Пирин. При затоплянето някои долини и полета били заблатени или потопени. През късната квартернера в северната част на България станало натрупване на льос, достигаща в някои райони до 100 м (Русе). Льосът в северна България говори за континентален климат, което означава, че условията тук са били по-благоприятни от Централна и Северна Европа. По време на ледниците, горската линия била около 1100 – 1400 м. Грорската растителност била богата. В планините имало бореални иглослистни гори, а в по-нисколежащите планински масиви широколистни от европейски тип. В междуледниковите периоди растителността около речните корита виреела и привличала диви животни. Със затоплянето се появява и диференциация във флората и фауната. Дивото магаре, дивият кон, безоаровият коезел и турът изчезват.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
По време на Холоцена се наблюдава явление назовавно като температурен оптимум или температурен максимум. В този период се смята, че температурите около северният полюс са били с 4 C по високи от текущите, но това не важи за останалите части от планетата. Локалните особености на различните микро климати вероятно са играли значителна роля, но има нужда от по задълбочени изследвания на лоално ниво за предоставяне на подробна информация за България. Смята се, че оптимумът се е случил 9,000 до 5,000 г. BP. Оптимумът бива назоваван още – Холосценичен температурен максимум, Средно-холосценичен Топъл Период, Мегатермален Холосцен и др. Науката занимаваща се с историческият климат се нарича палеоклиматология.
В общи черти от края на VIII хил. пр.н до края на V хил. пр. н. е. (в калибрирани С14 дати) Сахара е представлявала цветуща степ, а нивото на Черно море, се още е оставало с 4 до 8 м под днешното. Разтопяването на ледниците е довело в крайна сметка до намаляване на световния обем на ледниците сравенено с днешния им обем, което в начале на IV хил. пр. н.е . повдига нивото на Световния океан до 3 м над днешното. Вероятно това обяснява пренасянето на неолитното население в българските земи от равнините към платата.
Климат през последният Глациал (Балкански Вюрм)[редактиране | редактиране на кода]
Има направени само два пълни поленови профила документирайки Балканският Вюрм и двата са от Гърция..(Wjmstra 1969; Bottema 1974). По-голямата част от България, значителни части от Македония, Тесалия и повечето от полустров Пелопонес са част от еднаква климатична и фитогеографска зона, ето защо поленните проучвания от Гърция може да се приложат и в България. Базирани на тях можем да определим три периода по време на Вюрма. Степна зона (ниските части), Гористи местности (между 400 – 500 м надморска височина предимно иглолистни) и Алпийска степ.[3]
Ранен Вюрм[редактиране | редактиране на кода]
- Драма Интерстадиален Климат – топъл, първоначално сух с увеличаваща се влажност към края;
- Вюрм 1а Стадиален – хладен, сух и с къса продължителност;
- Елеутерополис Интерстадиален – топъл и сух 50,000 BP;
- Вюрм 1б Стадиален – значително хладен и сух 50,000 – 40,000 BP;
Среден Вюрм[редактиране | редактиране на кода]
- Хераклица Интерстадиален – вжлажен с амплитудно затопляне 44,000 – 40,00 BP;
- Среден Вюрм 1 – хладна осцилация 39,000 – 38,000 BP
- Калабаки 1 Интерстадиален – относително сух с ниска амплитуда на затопляне 37,000 – 36,000 BP;
- Среден Вюрм 2 – хладна осцилация 35,000 BP;
- Калабаки 2 Интерстадиален – сух с малка амплитуда на затопляне 34,000 – 33,000 BP;
- Среден Вюрм 3 – хладна осцилация 33,000 – 32,000 BP;
- Кринидес 1 Интерстадиален – топъл със значителна амплитуда, значително овлажняване 31,000 – 28,000 BP;
- Среден Врюм 4 – хладна осцилация;
- Кринидес 2 Интерстадиален – ниска влажност с малка амплитуда на затопляне 27,000 – 25,000 BP;
Късен Вюрм[редактиране | редактиране на кода]
- Вюрм 3а Стадиален – хладен с варираща степен на сух климат 25,000 – 18,000 BP;
- Филипи Интерстадиал – топъл с ниска влажност и значителна амплитуда 18,000 – 15,000 BP;
- Вюрм 3б Стадиален – топъл с повишена влажност 15,000 – 12,000 BP;
Палеолитни култури в България[редактиране | редактиране на кода]
Много богати находища в България са с липсваща стратиграфска информация и без графична документация. Има смесване на находки от среден и късен палеолит и единственият начин за диференциация е базиран на технологичен и типологичен подход.
Културите от този период се определят от находищата на оридъя на труда (кремъчни) и тяхната типология. От тук можем да определим 2 вида основни групи – Мустерианска и Шарентска. Мустерианската се разделя на такива с тип Леваоа и без Леваоа.
В пещерата Бачо Киро са открити най-ранните останки на homo sapiens sapiens на Балканите.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ История на България Том 1. София, БАН, 1979. с. 39.
- ↑ Боев, З. 2010. Природната палеосреда среда в България през плиоцена и кватернера – кратък преглед. – В: Петков (отг. ред.) България и българите в Европа. Съюз на учените в България. Клон Велико Търново. Изд. „Фабер“, Велико Търново. 366 – 384.
- ↑ Prehistoric Bulgaria – Chronology and Cultures of the Bulgarian Palaeolithic – Stephanka Ivanova and Svoboda Sirakova. с. 9 – 10.