Тур (говедо)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Тур.
Тур
Aurochs reconstruction.jpg
Природозащитен статут
EX
Изчезнал (1627 г.)[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Кухороги (Bovidae)
род:Говеда (Bos)
вид:Тур (†B. primigenius)
Научно наименование
Bojanus, 1827
Разпространение
Bos primigenius map.jpg
Обхват на вкаменелости
Тур в Общомедия
[ редактиране ]

Турът (Bos primigenius) е изчезнал вид едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla), предшественик на днешните говеда.[2][3]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Мъжки
    • Маса—над 800 кг.
    • Височина при плешката – 1,8 – 2 m
    • Дължина на тялото – около 3,3 m
    • Рога – 0,8 m
  • Женските са значително по-дребни.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Срещал се е в Европа, Северна Африка, Мала Азия, Близкия изток.[4] Последният екземпляр умира в Полша през 1627 година.). В България турът е оцелял докъм 16 – 18 в. Такава е датировката на негови останки, намерени в „Ларгото“ на площад „Света Неделя“ в София.[5]

Находка от 2020 г. от обект, намиращ се на ул. "Екзарх Йосиф" № 35 в центъра на София доказва, че турът на Балканите (поне в Западна България) е оцелял до втората половина на 17 - първата половина на 18 век, което променя представите ни за финалната история на този вид в света.[6]


Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Тревопасен бозайник, живял на малки стада. Пословична е била силата и агресивността на тура. Две са основните причини за изчезването му – прекомерният лов на диви животни и одомашняването (и последващо кръстосване на оцелели диви турове с домашни говеда).

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Скелет на тур

Протеклите през последните няколко хиляди години процеси на опитомяване са довели до големи разлики между тура и домашното говедо, които са различни раси на един и същи вид. Най-забележимо е значителното намаляване на размерите (около 2 пъти) и туширането на природната агресивност.

В наши дни текат няколко проекта за възстановяване на тура, посредством селекция и запазване на проявили се атавистични признаци сред най-примитивните породи говеда. Въпреки значителния напредък, все още е рано да се каже, че е постигнат успех. Все още получените животни са значително по-дребни от предшественика си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bos primigenius (Bojanus, 1827). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. ebooks.pensoft.net, архив на оригинала от 22 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171222051031/http://ebooks.pensoft.net/book/8202/retracing-the-aurochs-history-morphology-and-ecology-of-an-extinct-wild-ox, посетен на 2017-12-20 
  3. www.petermaas.nl
  4. Йовчев, Н. 1982. По следите на изчезналите животни, София, Наука и изкуство, с. 16 – 17.
  5. Боев, Н., Боев, З. 2018. Турът (Bos primigenius Bojanos, 1827) (Artiodactyla, Mammalia) в природата и културата на България. – ZooNotes. Supplement 5. ISSN 1313 – 9916. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. Пловдив. 1 – 120. www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg
  6. Boev, Z. 2021. Last Aurochs (Bos primigenius Bojanus, 1827) have survived in Bulgaria. – Lynx (Prague), 52: 139–142.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]