Тур (говедо)
Вижте пояснителната страница за други значения на Тур.
| Тур | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Изчезнал (1627 г.)[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Bojanus, 1827 | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||
| Тур в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Турът (Bos primigenius) е изчезнал вид едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla), предшественик на днешните говеда.[2][3]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Мъжки
- Маса—над 800 кг.
- Височина при плешката – 1,8 – 2 m
- Дължина на тялото – около 3,3 m
- Рога – 0,8 m
- Женските са значително по-дребни.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Срещал се е в Европа, Северна Африка, Мала Азия, Близкия изток.[4] Последният екземпляр умира в Полша през 1627 година.). В България турът е оцелял докъм 16 – 18 в. Такава е датировката на негови останки, намерени в „Ларгото“ на площад „Света Неделя“ в София.[5]
Находка от 2020 г. от обект, намиращ се на ул. "Екзарх Йосиф" № 35 в центъра на София доказва, че турът на Балканите (поне в Западна България) е оцелял до втората половина на 17 - първата половина на 18 век, което променя представите ни за финалната история на този вид в света.[6]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Тревопасен бозайник, живял на малки стада. Пословична е била силата и агресивността на тура. Две са основните причини за изчезването му – прекомерният лов на диви животни и одомашняването (и последващо кръстосване на оцелели диви турове с домашни говеда).
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Протеклите през последните няколко хиляди години процеси на опитомяване са довели до големи разлики между тура и домашното говедо, които са различни раси на един и същи вид. Най-забележимо е значителното намаляване на размерите (около 2 пъти) и туширането на природната агресивност.
В наши дни текат няколко проекта за възстановяване на тура, посредством селекция и запазване на проявили се атавистични признаци сред най-примитивните породи говеда. Въпреки значителния напредък, все още е рано да се каже, че е постигнат успех. Все още получените животни са значително по-дребни от предшественика си.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bos primigenius (Bojanus, 1827). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ ebooks.pensoft.net, архив на оригинала от 22 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171222051031/http://ebooks.pensoft.net/book/8202/retracing-the-aurochs-history-morphology-and-ecology-of-an-extinct-wild-ox, посетен 22 декември 2017
- ↑ www.petermaas.nl
- ↑ Йовчев, Н. 1982. По следите на изчезналите животни, София, Наука и изкуство, с. 16 – 17.
- ↑ Боев, Н., Боев, З. 2018. Турът (Bos primigenius Bojanos, 1827) (Artiodactyla, Mammalia) в природата и културата на България. – ZooNotes. Supplement 5. ISSN 1313 – 9916. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. Пловдив. 1 – 120. www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg
- ↑ Boev, Z. 2021. Last Aurochs (Bos primigenius Bojanus, 1827) have survived in Bulgaria. – Lynx (Prague), 52: 139–142.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- History of aurochs in Poland Архив на оригинала от 2012-08-10 в Wayback Machine.
- Aurochs: Bringing Them Back Архив на оригинала от 2005-07-13 в Wayback Machine.