Бачо Киро (пещера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бачо Киро
Bacho Kiro Cave.jpg
Коридорът след „Преддверието“
Локация Царева ливада
Община Дряново
Стара планина, България
Дължина 3600 m
Надморска височина 335 m
Температура 13 °C
Влажност 95%
Откриване 1937
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 22. Бачо Киро

Бачо Киро в Общомедия


„Бачо Киро“ е името на пещера в Стара планина, община Дряново, България.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата е разположена на 300 метра западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка в отвесна варовикова скала на 335 метра надморска височина.

Име[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 година пещерата е кръстена в чест на героя от Априлското въстание – Бачо Киро.

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата – „Преддверието“. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния (150 000 до 30 000 г. пр. Хр.) и късния (150 000 до 12 000 г. пр. Хр.) палеолит. Разполага с разнообразие от вторични карстови образувания – сталагмити, сталактити, сталактони, драперии.

Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна – 13 градуса, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 метра.

Интересни за са карстовите образувания в пещерата, наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка и много други. Една от туристическите атракции е „Чистилището“ – нисък, трудно проходим коридор с размери 60х40 cm, за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек.

Прилепите в пещерата[1][редактиране | редактиране на кода]

Чрез преки наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 вида прилепи:

Пещера Бачо Киро е зимно прилепно убежище, като от декември до края на март са установявани средно до 100 големи и малки подковоноси прилепа.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]