Бачо Киро (пещера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бачо Киро.

Бачо Киро
Bacho Kiro Cave.jpg
Коридорът след „Преддверието“
Локация Царева ливада, Община Дряново
Дължина 3600 m
Надморска височина 335 m
Температура 13 °C
Влажност 95%
Откриване 1937
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 22. Бачо Киро

Бачо Киро в Общомедия

„Бачо Киро“ е пещера в Предбалкана[1] на територията на община Дряново.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата е разположена на 300 m западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка в отвесна варовикова скала на 335 метра надморска височина. За нейното опазване е обявена природната забележителност Бачо Киро.

Име[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 г. пещерата е кръстена в чест на героя от Априлското въстание – Бачо Киро.

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата – „Преддверието“. В нея са открити сечива на труда и следи от интензивно човешко обитаване, които датират от средния (70 000 – 50 000 г. пр. Хр.) и късния (45 000 до 20 000 г. пр. Хр.) палеолит.

Разполага с разнообразие от вторични карстови образувания – сталагмити, сталактити, сталактони, драперии.

Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна – 13 oC, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 m.

Интересни за са карстовите образувания в пещерата, наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка и много други. Една от туристическите атракции е „Чистилището“ – нисък, трудно проходим коридор с размери 60х40 cm, за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек.

Прилепите в пещерата[редактиране | редактиране на кода]

Чрез преки наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 вида прилепи:

Пещера Бачо Киро е зимно прилепно убежище, като от декември до края на март са установявани средно до 100 големи и малки подковоноси прилепа.[2]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 163.
  2. http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]