Натереров нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нощник на Натерер)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Натереров нощник
Myotis nattereri (2862347369).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Натереров нощник (M. nattereri)
Научно наименование
(Kuhl, 1817 г.)
Разпространение
Mapa Myotis nattereri.png
Натереров нощник в Общомедия
[ редактиране ]

Натереровите нощници (Myotis nattereri) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Северозападна Африка, по-голямата част от Европа, северните части на Азия до Корея и Япония. Срещат се и в България, макар и рядко, главно в планински райони.[2] Наречени са на германския естественик Йохан Натерер.

Натереровият нощник има маса 5-14 g, дължината на тялото с главата 41-55 mm и размах на крилата 220-260 mm. Цветът му е светлокафяв по гърба, сивкав по корема и тъмнокафяв по крилата и ушите. Ушите са дълги и широки, прегънати напред, с относително дълъг трагус. Крилата са сравнително широки.[2]

Натереровият нощник не извършва далечни миграции [3]. Лятото прекарва в хралупи на дървета или изоставени постройки, а зимата - в пещери и изкуствени галерии. Копулацията протича от края на лятото до началото на зимата. Размножителните колонии наброяват от 20 до 100 екземпляра. В края на юни или началото на юли женските раждат по едно, рядко по две, малки. Продължителността на живота достига 20 години.[2]

Полетът на натереровия нощник е сравнително бавен и маневрен, като за ориентация използва ехолокация с честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Храни се главно с дневни летящи насекоми, които събира по повърхността на листата, където те нощуват.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Myotis nattereri (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 207-211.
  3. Myotis nattereri - Science for Nature Foundation