Европейска къртица

Европейска къртица

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Насекомоядни (Eulipotyphla) семейство: Къртицови (Talpidae) триб: Talpini род: Къртици (Talpa) вид: Европейска къртица (T. europaea)

Научно наименование

Talpa europaea Linnaeus, 1758

Разпространение

Европейска къртица в Общомедия

[ редактиране ]

Къртичини

Европейската къртица (Talpa europaea) е вид дребен бозайник от семейство Къртицови (Talpidae). Разпространена е главно в горските и лесостепни зони на Европа и Западен Сибир, включително в цяла България.

Европейската къртица има цилиндрично тяло с дължина до 16 cm. Очите са закърнели с размер на отвора в кожата около 1 mm, ушите също са съвсем малки. Козината е тъмна, от напълно черна до тъмно сива, но се срещат и екземпляри, които са албиноси или с жълт цвят.

Европейската къртица живее под земята, където прокопава дълги тунели с много разклонения с помощта на острите си нокти. Изкопаната пръст изхвърля на повърхността в характерните къртичини. При придвижване в тунелите тя се ориентира чрез осезателните си органи.

Скелет

Основната храна на европейската къртица са земните червеи. Един възрастен екземпляр изяжда около 120 g земни червеи на ден, като не издържа дълго без храна – едва около денонощие. Предпочита да живее в ливади, пасища, покрайнини на гори, градини и други подобни местообитания. Бременността продължава около 40 дни, като между март и май се раждат от едно до четири малки. Кърменето продължава около месец, след което малките, вече достигнали 3/4 от размера на възрастните, се разселват на разстояние между 400 и 2000 m.

В някои случаи къртиците могат да нанесат значителни щети на селскостопанската продукция, най-вече в зеленчукови и цветни градини. Те пренасят и някои заразни болести, като лептоспироза, адиаспиромикоза и други.