Подковонос на Мехели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Подковонос на Мехели
Rhinolophus mehelyi-cropped.jpg
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Подковоносови (Rhinolophidae)
род:Подковоноси (Rhinolophus)
вид:Подковонос на Мехели (R. mehelyi)
Научно наименование
Matschie, 1901 г.
Разпространение
Mehely's Horseshoe Bat area.png
Подковонос на Мехели в Общомедия
редактиране

Подковоносът на Мехели (Rhinolophus mehelyi) е вид дребни бозайници от разред Прилепи. Среща се и в България.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Основните размери на подковоноса на Мехели са:[3]

  • Дължина на тялото с главата: 4,9 – 6,4 cm
  • Дължина на опашката: 2,1 – 3,2 cm
  • Размах на крилата: до 31 cm

Прилича на южния подковонос, но е по-голям от него. Гърбът е оцветен в матовожълто, а коремът е светъл. Подковата му е по-тясна, а горният издатък на седлото е по-къс и широк, в сравнение с южния подковонос.[4]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • R. m. mehelyi (Matschie, 1901)
  • R. m. tuneti (Deleuil & Labbe, 1955)

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Ареалът му обхваща части от Южна Европа, Северна Африка и Югозападна Азия.[5] В България се среща рядко, главно в райони с малка надморска височина.[3]

Обитава влажни карстови пещери.[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Образува големи колонии, достигащи няколко хиляди индивида. Разпределени са на групи от плътно притиснати един до друг подковоноси. Допуска съвместно обитаване с други видове прилепи.[4]

Ловува през нощта, основно над ливади и пасища и по-рядко в гори и покрайнините им.[6]

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Видът е включен в следните списъци:

  • Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU)[5]
  • Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IV [7]

Основна заплаха за оцеляването му представляват безпокойството и унищожаването на местообитания от човека.

Популацията в България се оценява на 10 000 индивида.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rhinolophus mehelyi (Matschie, 1901). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 май 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Подковонос на Мехели. Посетен на 10 март 2012
  3. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 177-180.
  4. а б Марков (1988), стр. 133
  5. а б Chiroptera Specialist Group 1996. Rhinolophus mehelyi. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен 26 април 2008.
  6. Иванова (2005), стр. 5
  7. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
  8. Иванова (2005), стр. 21

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]