Направо към съдържанието

Подковонос на Мехели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Подковонос на Мехели
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:Eotetrapodiformes
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Apo-Chiroptera
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Подковоносови (Rhinolophidae)
род:Подковоноси (Rhinolophus)
вид:Подковонос на Мехели (R. mehelyi)
Научно наименование
Matschie, 1901
Разпространение
Подковонос на Мехели в Общомедия
[ редактиране ]

Подковоносът на Мехели (Rhinolophus mehelyi) е вид дребни бозайници от разред Прилепи. Среща се и в България.

Физическа характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Основните размери на подковоноса на Мехели са:[3]

  • Дължина на тялото с главата: 4,9 – 6,4 cm
  • Дължина на опашката: 2,1 – 3,2 cm
  • Размах на крилата: до 31 cm

Прилича на южния подковонос, но е по-голям от него. Гърбът е оцветен в матовожълто, а коремът е светъл. Подковата му е по-тясна, а горният издатък на седлото е по-къс и широк, в сравнение с южния подковонос.[4]

  • R. m. mehelyi (Matschie, 1901)
  • R. m. tuneti (Deleuil & Labbe, 1955)

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Ареалът му обхваща части от Южна Европа, Северна Африка и Югозападна Азия.[5] В България се среща рядко, главно в райони с малка надморска височина.[3]

Обитава влажни карстови пещери.[3]

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Образува големи колонии, достигащи няколко хиляди индивида. Разпределени са на групи от плътно притиснати един до друг подковоноси. Допуска съвместно обитаване с други видове прилепи.[4]

Ловува през нощта, основно над ливади и пасища и по-рядко в гори и покрайнините им.[6]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Видът е включен в следните списъци:

  • Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU)[5]
  • Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IV [7]

Основна заплаха за оцеляването му представляват безпокойството и унищожаването на местообитания от човека.

Популацията в България се оценява на 10 000 индивида.[8]

  1. Rhinolophus mehelyi (Matschie, 1901). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Подковонос на Мехели. Посетен на 10 март 2012
  3. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 177-180.
  4. а б Марков (1988), стр. 133
  5. а б Chiroptera Specialist Group 1996. Rhinolophus mehelyi. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен 26 април 2008.
  6. Иванова (2005), стр. 5
  7. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
  8. Иванова (2005), стр. 21
  • Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133