Етруска земеровка
Етруска земеровка | ||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
(Savi, 1822) | ||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||
Етруска земеровка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Етруската земеровка (Suncus etruscus) е вид дребни бозайници от семейство Земеровкови (Soricidae). С маса от едва 2 g това е най-дребният съществуващ в наши дни бозайник.
Етруската земеровка се среща в полупустинни местности в Северна Африка, Южна Европа, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия, Мадагаскар. В България видът е установен за пръв път през 1985 година, като е разпространен главно около езерата и крайбрежните райони в Бургаско. Смята се за рядък за страната и е защитен.[3]
Дължината на тялото и главата на етруската земеровка е между 36 и 52 mm, дължината на опашката — между 21 и 30 mm, масата — между 1,25 и 2,34 g. Активна е през цялото денонощие, главно през нощта. Изгражда си подземно убежище, съставено от множество преплетени тунели. Храни се главно с насекоми, а продължителността на живота е около 15 месеца. Женските раждат по 4 пъти между април-май и септември-октомври, като кърмят малките около 20 дни.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Suncus etruscus (Savi, 1822). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Етруска земеровка. Посетен на 2022-03-28
- ↑ а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 136-138.