Мустакат нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мустакат нощник
Myotis mystacinus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Мустакат нощник (M. mystacinus)
Научно наименование
Kuhl, 1817 г.
Разпространение
Mapa Myotis mystacinus.png
Мустакат нощник в Общомедия
редактиране

Мустакатите нощници (Myotis mystacinus) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Северозападна Африка, Европа и умереният пояс на Азия до Сахалин и Япония. В България се срещат в цялата страна.[2]

Мустакатият нощник е най-дребният нощник, срещащ се в Европа, с маса 5,0-7,5 g, дължина на тялото с главата 35-48 mm и размах на крилете 190-225 mm. Гърбът е светлокафяв и лъскав, а долната страна на тялото е по-светла, до белезникава, ушите и летателните мембрани са почти черни. Трагусът е сравнително къс, заема малко повече от половината дължина на ухото, което също е относително късо. Опашката е дълга, почти колкото тялото с главата. Мустакатият нощник силно наподобява на външен вид южния мустакат нощник (Myotis aurascens), който някои класификации приемат за негов подвид.[2]

Мустакатият нощник обитава сгради, хралупи, пещери, пукнатини на скали, като се среща както в гористи, така и в открити местности. Живее поединично или в групи до 10-15 екземпляра. Обикновено женските раждат по едно малко, в редки случаи две. Ориентира се чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани звукови сигнали с честота 49-50 kHz.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Myotis mystacinus (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 май 2020 г. (на английски)
  2. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 215-220.