Черногръд хомяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черногръд хомяк
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
род:Средни хомяци (Mesocricetus)
вид:Черногръд хомяк (M. newtoni)
Научно наименование
Nehring, 1898 г.
редактиране

Черногръдият хо̀мяк (Mesocricetus newtoni), познат още като черногръд златист хомяк[3], добруджански хомяк[3] и нютонов хомяк[3] е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространен е в България и Румъния. Рядък вид, включен в Червената книга на България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Черногръдият хомяк е относително дребен по размер[4]. Дължината на тялото му е прибл. 16 см, а на опашката – 1 см[4]. Окраската на гърба е жълтопепелява, а на корема мръснобяла[4]. Гърдите са черни с три бяло-жълти петна отстрани[4].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Черногръдият хомяк се среща само по десния бряг на река Дунав на територията на България в Южна Добруджа (Силистренско и Добричко) и около градовете Оряхово, Плевен, Пордим, Никопол, Свищов, Русе, Шумен, Каспичан и Нови Пазар и на територията на Румъния в Северна Добруджа[3].

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Обитава сухи степни райони с необработваеми площи, целини и обработваеми площи – люцернови и житни посеви, лозя и др.[3][4]. Живее в подземни дупки с 1 или 2 отвора към повърхността[4]. Гнездовата камера е на дълбочина до 80 см[4]. В близост до нея са разположени складови камери с обикновено ок. 400–500 г. хранителни запаси[4]. Максималната дълбочина на дупките е ок. 150 см[4].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Активен е обикновено нощем, а по-рядко през деня[4]. Храни се със зелени части на диви и културни растения и семената им[4]. Предпочитана храна са растителните видове фий, грах, леща, фасул, пшеница и др., чиито семена складира и за зимата[4]. Понякога яде насекоми и мекотели[4].

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Активният период е от началото на април до края на ноември[3]. Бременността трае прибл. 20 дни[4]. Ражда два пъти в годината 6–16 малки[3][4]. След две седмици кърмене малките проглеждат, а полова зрялост достигат след ок. 50 дни[3][4]. Естествената продължителност на живота му е до 2–3 години[4].

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Включен е в червената книга на България с категория на застрашеност „Рядък вид“[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mesocricetus newtoni (Nehring, 1898). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Черногръд хомяк. Посетен на 26 март 2012
  3. а б в г д е ж з и Христов, Любомир. // Ботев, Ботьо и др. (ред. кол.). Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. София, БАН, 1985, с. 142
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 170-171