Черногръд хомяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черногръд хомяк
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
род:Средни хомяци (Mesocricetus)
вид:Черногръд хомяк (M. newtoni)
Научно наименование
Nehring, 1898 г.
[ редактиране ]

Черногръдият хо̀мяк (Mesocricetus newtoni), познат още като черногръд златист хомяк[3], добруджански хомяк[3] и нютонов хомяк[3] е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространен е в България и Румъния. Рядък вид, включен в Червената книга на България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Черногръдият хомяк е относително дребен по размер[4]. Дължината на тялото му е прибл. 16 см, а на опашката – 1 см[4]. Окраската на гърба е жълтопепелява, а на корема мръснобяла[4]. Гърдите са черни с три бяло-жълти петна отстрани[4].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Черногръдият хомяк се среща само по десния бряг на река Дунав на територията на България в Южна Добруджа (Силистренско и Добричко) и около градовете Оряхово, Плевен, Пордим, Никопол, Свищов, Русе, Шумен, Каспичан и Нови Пазар и на територията на Румъния в Северна Добруджа[3].

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Обитава сухи степни райони с необработваеми площи, целини и обработваеми площи – люцернови и житни посеви, лозя и др.[3][4]. Живее в подземни дупки с 1 или 2 отвора към повърхността[4]. Гнездовата камера е на дълбочина до 80 см[4]. В близост до нея са разположени складови камери с обикновено ок. 400–500 г. хранителни запаси[4]. Максималната дълбочина на дупките е ок. 150 см[4].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Активен е обикновено нощем, а по-рядко през деня[4]. Храни се със зелени части на диви и културни растения и семената им[4]. Предпочитана храна са растителните видове фий, грах, леща, фасул, пшеница и др., чиито семена складира и за зимата[4]. Понякога яде насекоми и мекотели[4].

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Активният период е от началото на април до края на ноември[3]. Бременността трае прибл. 20 дни[4]. Ражда два пъти в годината 6–16 малки[3][4]. След две седмици кърмене малките проглеждат, а полова зрялост достигат след ок. 50 дни[3][4]. Естествената продължителност на живота му е до 2–3 години[4].

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Включен е в червената книга на България с категория на застрашеност „Рядък вид“[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mesocricetus newtoni (Nehring, 1898). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Черногръд хомяк. Посетен на 26 март 2012
  3. а б в г д е ж з и Христов, Любомир. // Ботев, Ботьо и др. (ред. кол.). Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. София, БАН, 1985, с. 142
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 170-171