Северен полунощен прилеп
| Северен полунощен прилеп | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Северен полунощен прилеп в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Северният полунощен прилеп, също северен вечерник[2] (Eptesicus nilssonii), е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространени са в умерения пояс на Евразия от Западна Европа до Хокайдо и Сахалин и от Скандинавския полуостров до Северен Ирак и Памир. В България е известен само един екземпляр, открит мъртъв при Рибните езера през 1980 година.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Северният полунощен прилеп има дължина на тялото с главата 45-64 mm, на опашката 37-48 mm, размах на крилете 240-270 mm и маса 8-18 g. Гърбът е тъмнокафяв със светли върхове на космите, коремът е жълтеникавокафяв, а лицето, ушите и мембраните – почти черни. На цвят наподобява силно прилепа на Сави (Hypsugo savii), с който понякога е бъркан, въпреки по-малките си размери.[3]
Местообитание и начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Предпочита гористи местности, като в южната част от ареала се среща главно в планините. Извършва сезонни миграции, като зимата се премества в по-южните части на ареала. През лятото обитава хралупи и пукнатини в скалите, а през зимата - пещери с относително ниска температура, около 0 °C. Малките се раждат през лятото, обикновено по две. Полетът е бърз и маневрен, като за ориентация използва ехолокация със смесен честотномодулиран и постоянночестотен сигнал с честота 28-30 kHz. Обикновено ловува след залез.[3] Северният прилеп може да ловува и при температура на въздуха близка до точка до замръзване. Храната му се състои от малки насекоми – Diptera, бръмбари, молци и други летящи насекоми.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Eptesicus nilssonii (Keyserl. & Blasius, 1839). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Приложение № 3 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 20 юни 2026.
- 1 2 3 Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 276 – 278.
- ↑ Eptesicus nilssonii - Science for Nature Foundation
|
