Северен полунощен прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Северен полунощен прилеп
Eptesicus nilssoni.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Полунощни прилепи (Eptesicus)
подрод:Eptesicus
вид:Северен полунощен прилеп (E. nilssonii)
Научно наименование
Северен полунощен прилеп в Общомедия
[ редактиране ]

Северните полунощни прилепи (Eptesicus nilssonii) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в умерения пояс на Евразия от Западна Европа до Хокайдо и Сахалин и от Скандинавския полуостров до Северен Ирак и Памир. В България е известен само един екземпляр, открит мъртъв при Рибните езера през 1980 година.[2]

Хибернацията

Северният полунощен прилеп има дължина на тялото с главата 45-64 mm, на опашката 37-48 mm, размах на крилете 240-270 mm и маса 8-18 g. Гърбът е тъмнокафяв със светли върхове на космите, коремът е жълтеникавокафяв, а лицето, ушите и мембраните – почти черни. На цвят наподобява силно прилепа на Сави (Hypsugo savii), с който понякога е бъркан, въпреки по-малките си размери.[2]

Предпочита гористи местности, като в южната част от ареала се среща главно в планините. Извършва сезонни миграции, като зимата се премества в по-южните части на ареала. През лятото обитава хралупи и пукнатини в скалите, а през зимата - пещери с относително ниска температура, около 0 °C. Малките се раждат през лятото, обикновено по две. Полетът е бърз и маневрен, като за ориентация използва ехолокация със смесен честотномодулиран и постоянночестотен сигнал с честота 28-30 kHz. Обикновено ловува след залез.[2] Северният прилеп може да ловува и при температура на въздуха близка до точка до замръзване. Храната му се състои от малки насекоми – Diptera, бръмбари, молци и други летящи насекоми.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eptesicus nilssonii. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 276-278.
  3. Eptesicus nilssonii - Science for Nature Foundation