Гюнтерова полевка
| гюнтерова полевка | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
|||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
 Microtus guentheri |
|||||||||||||||||||||||||
| гюнтерова полевка в Общомедия | |||||||||||||||||||||||||
Гюнтеровата полевка (Microtus guentheri), е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространен е около Средиземно море, включително и в България.
Съдържание
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото ѝ е ок. 14 см, а на опашката – 4 см[2]. На външен вид е много близка до обикновената полевка, но е по-едра от нея[2]. Отгоре тялото ѝ е сиво-кафяво с жълтеникав оттенък, а коремът ѝ е сиво-жълтеникав[2].
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се около източната част на Средиземно море, в Мала Азия, Северна Африка и на Балканския полуостров, в т. ч. и Югоизточна България[2].
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Заселва на колонии в сухи тревисти участъци по открити планински терени[2]. Живее в дълбоки 20 – 30 см подземни дупки с много входове[2]. Гнездото ѝ има 1 – 2 камери[2].
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Храни се със зелените части на растения и техните семена[2]. През сухи периоди и недостатъчно зелена храна мигрира в житни и люцернови посеви[2]. Активна е основно през нощта, а при благоприятни климатични условия и през деня[2].
Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]
Ражда до 9 малки между 3 и 5 пъти в годината[2].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Amr, Z., Shenbrot, G., Hutterer, R., Amori, G., Kryštufek, B., Yigit, N., Mitsain, G. & Palomo, L.J.. Microtus guentheri. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 25 февруари 2010.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 175-176
