Гюнтерова полевка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гюнтерова полевка
Microtus guentheri.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
NT
Почти застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Хомякови (Cricetidae)
род:Сиви полевки (Microtus)
подрод:Microtus
вид:Гюнтерова полевка (M. guentheri)
Научно наименование
Гюнтерова полевка в Общомедия
[ редактиране ]

Гюнтеровата полевка (Microtus guentheri), е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространен е около Средиземно море, включително и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото ѝ е ок. 14 см, а на опашката – 4 см[3]. На външен вид е много близка до обикновената полевка, но е по-едра от нея[3]. Отгоре тялото ѝ е сиво-кафяво с жълтеникав оттенък, а коремът ѝ е сиво-жълтеникав[3].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се около източната част на Средиземно море, в Мала Азия, Северна Африка и на Балканския полуостров, в т. ч. и Югоизточна България[3].

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Заселва на колонии в сухи тревисти участъци по открити планински терени[3]. Живее в дълбоки 20 – 30 см подземни дупки с много входове[3]. Гнездото ѝ има 1 – 2 камери[3].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се със зелените части на растения и техните семена[3]. През сухи периоди и недостатъчно зелена храна мигрира в житни и люцернови посеви[3]. Активна е основно през нощта, а при благоприятни климатични условия и през деня[3].

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Ражда до 9 малки между 3 и 5 пъти в годината[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Microtus guentheri. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Гюнтерова полевка. Посетен на 2022-03-28
  3. а б в г д е ж з и к л Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 175-176